— Желая я — отвърнах. — Мога да се престоря, че размишлявам над това, да се престоря на умен и мъдър и че претеглям всичко. Но защо, по дяволите? Теб не бих могъл да измамя, нали? Ти знаеше какво ще кажа аз.
Той се усмихна.
— Тогава, преди да потеглиш, ще отидем в параклиса и ще я помолим смирено, и ще видим какво ще каже.
— А още отговори ще ми дадеш ли сега? — попитах.
Той ми направи знак да питам.
— Виждал съм духове — рекох. — Виждал съм демоните злосторници, които ми описа. Виждал съм ги да обсебват смъртни и постройки.
— За това знам не повече от теб. Повечето духове като че са просто привидения, които не знаят, че ги наблюдават. Никога не съм разговарял с дух, нито дух ме е заговарял. Що се отнася до демоните злосторници, какво ли мога да добавя към древното обяснение на Енкил — че те беснеят, защото нямат тела? Но има и други безсмъртни, по-интересни.
— Какви са те?
— Има поне двама в Европа, които не пият и никога не са пили кръв. Те могат да излизат не само нощем, но и денем, имат тела и са много силни. Приличат досущ на хора. Имаше един в древен Египет, известен в египетския двор като Рамзес Прокълнатия, въпреки че, доколкото аз мога да кажа, надали бе прокълнат. След като изчезна, името му бе премахнато от всички царски паметници. Знаеш, че египтяните са постъпвали така — заличавали са името, когато са искали да убият създанието. И не зная какво се е случило с него. В старите свитъци не бе описано.
— Арман го спомена — рекох. — Арман ми разказа за легенди, според които Рамзес е бил древен вампир.
— Не, не е. Ала аз не вярвах в онова, което бях чел за него, докато не видях другите със собствените си очи. И пак ще ти кажа, че с тях не съм общувал. Само съм ги виждал — те се ужасяваха от мен и побягваха. Аз се боя от тях, защото те излизат на слънце. Те са могъщи и безкръвни, и кой знае на какво са способни? Но ти може да живееш векове наред и никога да не ги видиш.
— Ала колко стари са те? От колко време съществуват?
— Много стари, сигурно колкото мен. Не мога да ти кажа. Те живеят като богати и могъщи люде. Възможно е да съществуват и още като тях, те може и да разполагат с някакъв начин да се плодят, не съм сигурен. Пандора каза, че някога е имало и такава жена. Но пък с Пандора не можехме да постигнем съгласие за нищо, свързано с тях. Пандора каза, че те са били като нас и са древни, и са спрели да пият, когато Майката и Бащата са спрели да пият. Аз не мисля, че те изобщо някога са имали нещо общо с нас. Те са нещо друго, безкръвно. Те не отразяват светлината като нас, те я поглъщат. Те са само с една отсянка по-тъмни от смъртните. И са плътни и силни. Ти може и никога да не ги видиш, но аз ти го казвам, за да те предупредя. Никога не бива да им позволяваш да узнаят къде е леговището ти. Те могат да бъдат по-опасни от хората.
— Но опасни ли са хората наистина? Аз открих, че е много лесно да ги измамиш.
— Опасни са, разбира се. Хората биха могли да ни заличат от земята, ако изобщо разбираха какво сме. Те биха могли да ни нападнат денем. Никога не подценявай това им предимство. Отново ще ти кажа, че правилата на старите сборища притежават своя мъдрост. Никога, никога не разказвай на смъртните за нас. Никога не казвай на смъртен къде е леговището ти, нито къде е леговището на някой вампир. Пълна глупост е да си мислиш, че можеш да управляваш смъртните.
Кимнах, макар и да имах големи затруднения да изпитвам страх от смъртните. Никога не бях изпитвал.
— Дори и вампирският театър в Париж не показва наяве най-простите истини за нас — предупреди ме той. — Той се заиграва с фолклора и илюзиите. На публиката се пробутва пълна измама.
Разбрах, че това е истина. И че дори в писмата си до мен Елени винаги завоалираше смисъла и никога не използваше пълните ни имена.
И нещо в тази потайност ме потискаше, както винаги.
Но аз напрягах ум и се мъчех да се сетя дали някога съм виждал безкръвните създания… Истината бе, че можеше и да съм ги объркал с вампири единаци.
— Има и още едно нещо, което искам да ти кажа за свръхестествените създания — рече Марий.
— И какво е то?
— Не съм сигурен в това, но ще ти кажа какво мисля. Подозирам, че след като изгорим, след като бъдем напълно унищожени, ние можем да се върнем под друга форма. Сега не говоря за човека, за човешкото прераждане. Аз нищо не зная за съдбата на човешките души. Ала ние наистина живеем вечно, и мисля, че се завръщаме.
— Кое те кара да го кажеш? — не можех да се сдържа, мислех за Никола.