Втурнах се напред, съборих няколко младежи и задържах поршето, тъкмо преди да се преобърне по гръб като бръмбар скарабей. Докато се мъчех да отворя вратата, усетих натиска на тълпата. Всеки миг щяха да избухнат размирици. Щеше да настане паника.
Свирки, писъци, сирени. Някакви тела ни притиснаха с Луи един в друг и тогава вампирът с кожените дрехи се изправи от другата страна на поршето и вдигна над главата си грамаден сребърен сърп, който блесна на светлината на прожекторите.
Чух предупредителния вик на Луи. С ъгъла на окото си мярнах и друг сърп.
Но свръхестествен вопъл разцепи какофонията и с ослепителен взрив вампирът избухна в пламъци. Още един пожар избухна до мен. Сърпът издрънча върху бетона. А на няколко метра по-нататък и трета вампирска фигура внезапно запращя и лумна.
Тълпата бе изпаднала в пълна паника — едни търчаха обратно към залата, други се изсипваха навън от паркинга, тичаха, накъдето им очи видят, за да избягат от мятащите се фигури, които изгаряха до въглен, всеки в своята си преизподня, членовете им се стапяха от горещината и оставаха само кости. Видях и още безсмъртни да се носят стремглаво, невидими, през мудната човешка навалица.
Луи се обърна слисан към мен и несъмнено моят израз на изумление го слиса още повече. Никой от нас не бе сторил това! Никой от нас не притежаваше такива сили! Познавах един-единствен безсмъртен, способен на това.
Но внезапно вратата на колата се отвори и ме блъсна, от нея се протегна една малка, изящна бяла ръка и ме дръпна вътре.
— По-бързо, вие двамата! — изрече рязко женски глас на френски. — Какво чакате, църквата да го обяви за чудо ли? — и ме вкараха на седалката с кожена тапицерия, преди да съм се усетил какво се случва, а аз повлякох Луи върху себе си, та му се наложи да се изкатери върху мен и да се прехвърли отзад.
Поршето се наклони напред и разпръсна търчащите насам-натам пред фаровете смъртни. Взрях се в стройната фигура на шофьорката до мен — русата й коса се стелеше по раменете, изцапаната й филцова шапка бе нахлупена над очите.
Искаше ми се да я обгърна с ръце, да я покрия с целувки, да притисна сърцето си до нейното и да забравя за всичко друго на света. По дяволите да вървят тези малоумни голишарчета! Но когато тя с рязък десен завой изскочи от портата на оживената улица, поршето едва не се прекатури пак.
— Габриел, престани! — изкрещях и я хванах за ръката. — Не го направи ти, нали? Не ги изгори ти?
— Не, то е ясно — отвърна тя на най-чист френски, без дори да ме погледне. Изглеждаше неустоима. Стиснала с два пръста кормилото, тя пак го завъртя и отново зави рязко на деветдесет градуса. Поехме към магистралата.
— Значи ни откарваш далеч от Марий! — възкликнах. — Спри!
— Тогава нека той да вдигне във въздуха микробуса, който ни преследва! — избухна тя. — Тогава ще спра!
Обърнах се и го видях зад рамото на Луи — чудовищна кола, която се носеше със смайваща скорост. Приличаше на разраснала се катафалка — черна грамада, с ред хромови зъби на чипоносата предница и четирима немъртви, които ни гледаха злобно иззад затъмненото предно стъкло.
— Не можем да се измъкнем и да им избягаме при това оживено движение! — заявих. — Обърни. Върни се към залата. Габриел, обърни!
Но тя продължи напред, като бясно лъкатушеше между моторните возила. Някои в паника отбиваха встрани.
Бусът ни застигаше.
— Това е военна машина, ето какво! — възкликна Луи. — Сложили са й желязна броня. Ще тръгнат на таран тия малки чудовища!
Ах, бях объркал играта. Бях ги подценил. Бях взел предвид само собствените си възможности в тази модерна епоха, но не и техните.
И все повече и повече се отдалечавахме от единствения безсмъртен, който можеше да ги запрати на оня свят. Е, аз щях да се заема с тях с удоволствие. Като за начало щях да им пръсна предното стъкло, после да им откъсна главите една по една. Отворих прозореца, подадох се навън до кръста, вятърът развя косата ми, а аз се взрях в грозните им бели лица зад стъклото.
Когато се стрелнахме нагоре по наклонената отбивка към магистралата, те почти ни се бяха покачили отгоре. Добре. Да дойдат малко по-близо и щях да скоча. Но колата ни рязко намали скоростта — Габриел не можеше да се промуши между колите напред и да ги изпревари.
— Дръжте се, напада! — изкрещя тя.
— Да бе, друг път! — извиках. След миг се готвех да скоча от покрива и да се стоваря върху тях като таран.