И да имаше Бог, той вече нямаше значение. Той се намираше в някакво скучно и тягостно царство, чиито тайни отдавна, отдавна бяха оплячкосани, а светлините му отдавна бяха помръкнали. Тук бе пулсиращият център на самия живот, около който се въртеше всичко истински сложно. Ах, колко примамлива бе тази сложност, усещането, че съществуваш…
Зад мен краката на чудовището се потътриха по каменните плочи.
И когато се обърнах, го видях, блед и обезкървен — приличаше на голяма празна обвивка на самия себе си. Очите му бяха замъглени от кървавочервени сълзи и той протягаше ръце към мен, сякаш от болка.
Притеглих го на гърдите си. Такава обич изпитвах към него, каквато никога досега не бях познал.
— Ах, не виждаш ли? — разнесе се ужасният глас, протяжно произнесените думи, безкрайният шепот. — Мой наследнико, избран да приеме Мрачната дарба от мен, имаш повече живец и кураж от десетима смъртни, какво Дете на мрака ще бъдеш ти!
Целунах клепачите му. Събрах в шепи меката му черна коса. Сега той за мен вече не бе страшен, а просто странен и бледен, и може би изпълнен с някаква по-дълбокомислена поука от въздишащите дървета долу или трепкащият вик, който ме зовеше от много мили далеч.
Хлътналите му страни, издълженото му гърло, тънките крака… това бяха само негови естествени части.
— Не, новаче — въздъхна той. — Запази целувките си за света. Моето време дойде, и ти ми дължиш една-единствена почит. Ела сега с мен.
3
Надолу по вита стълба ме затегли той. И всичко, що съзирах, ме поглъщаше. Грубо издяланите камъни сякаш сами излъчваха светлина, дори и плъховете, които се стрелкаха край нас в тъмното, притежаваха странна красота.
После той отключи една тежка, укрепена с желязо врата, предаде ми тежката халка с нанизани ключове и ме въведе в една голяма, гола стая.
— Сега ти си мой наследник, както вече ти казах — заговори той. — Тази къща и всичките ми съкровища ще станат твои. Но първо ще постъпиш, както аз ти кажа.
От прозорците с решетка се разкриваше безпределен изглед към огрените от луната облаци и аз отново видях меко блещукащия град, който сякаш бе разперил ръце.
— Ах, по-късно можеш да изпиеш с очи всичко, което виждаш — рече той. Обърна ме към себе си, застанал пред голяма купчина дърва, струпана в средата на пода. — Слушай внимателно. Защото аз скоро ще те напусна — той посочи нехайно към дървата. — И има неща, които ти трябва да знаеш. Вече си безсмъртен. И твоята природа съвсем скоро ще те отведе при първата ти човешка жертва. Действай бързо и не проявявай никаква милост. Но спри да пируваш, колкото и да ти се услажда, преди сърцето на жертвата ти да спре да бие.
През идните години ще натрупаш достатъчно сила, че да усещаш този велик миг, но засега отблъсквай чашата точно преди да се изпразни. Или тежко можеш да си платиш за гордостта си.
— Но защо ме изоставяш? — попитах отчаян и се вкопчих в него. Жертви, милост, пирове… Тези думи сякаш ме бомбардираха, сякаш физически ми нанасяха удари.
Той се отдръпна толкова лесно, че ръцете ме заболяха от движението му, и аз се вторачих в тях и се дивях на странното усещане от болката. Тя не беше като болката на смъртните.
Той обаче спря и посочи камъните на отсрещната стена. Виждах, че един много голям камък е откъртен и стърчи около стъпка над неразкъртената повърхност около него.
— Стисни този камък — нареди той — и го извади от стената.
— Но аз не мога — отвърнах. — Той сигурно тежи…
— Извади го! — той посочи с дългия си костелив пръст и направи такава гримаса, че аз го послушах.
За мое най-голямо удивление успях лесно да помръдна камъка и след като го извадих, видях тъмен отвор, голям точно колкото един човек да се промъкне вътре, ако пълзи по корем.
Той се разкиска дрезгаво и закима.
— Това, сине мой, е коридорът, който води към моето съкровище — каза той. — С него постъпи както желаеш, и с всичкия ми земен имот — също. Но сега аз трябва да получа клетвите.
И той отново ме смая — грабна две съчки от купчината с дърво и започна да ги търка една в друга толкова яростно, че скоро те лумнаха в ярки пламъчета.
Той ги подхвърли в купчината и катранът в нея накара огъня да се разгори веднага, и той освети с ярка светлина сводестия таван и каменните зидове.