Изпуснах факлата и с мъка се изправих отново на колене, ударих се в тенекиената чиния и счупената кана. Изправих се на крака и побягнах нагоре по стълбището. И когато затръшнах вратата на тъмницата, писъците ми се заиздигаха все по-нагоре, чак до самия връх на кулата.
Бях загубен в звука, който отекваше в камъните и отново се връщаше при мен. Не можех да спра, не можех да затворя уста, нито да я затисна с длан.
Но през решетката на входа и през десетината тесни прозорчета горе видях да се процежда безподобната светлина на утрото. Писъците ми стихнаха. Камъните засияха. Светлината се процеждаше около мен като жежка пара и изгаряше клепачите ми.
Не аз взех решението да побягна — аз просто вече тичах, нагоре, нагоре, към вътрешната стая.
Когато излязох от прохода, стаята бе изпълнена с мъгляв пурпурен огън. Скъпоценните камъни, които преливаха от сандъка, като че се движеха. Когато вдигнах капака на саркофага, не виждах почти нищо.
Той бързо се захлопна над мен. Болката, изгаряща лицето и ръцете ми, утихна и аз не помръдвах, и бях на сигурно място, и страхът и мъката се стопиха и превърнаха в хладен, бездънен мрак.
7
Жаждата — тя ме пробуди.
И веднага осъзнах къде се намирам, а също и какво съм. Нямаше ги сладките сънища на смъртен за студено бяло вино или за свежата зелена трева под ябълковите дървета в бащината ми градина.
В тесния мрак на каменния ковчег опипах зъбите си с пръсти и открих, че са опасно дълги и остри като малки ножове.
И в кулата имаше смъртен, и въпреки, че не бе стигнал до вратата на външната стая, аз можех да чувам мислите му.
Чух смайването му, когато откри, че вратата към стълбището не е заключена. Това никога преди не се бе случвало. Чух страха му, когато той откри изгорелите цепеници на пода и ме извика:
— Господарю!
Прислужник — това бе той, и донякъде коварен при това. Запленяваше ме този беззвучен слух, с който долавях мислите му, но нещо друго ме тревожеше. Миризмата му!
Вдигнах каменния капак на саркофага и излязох от него. Миризмата беше слаба, ала почти неустоима. Това бе мускусният мирис на първата курва, в чието легло бях утолил страстта си. Печеното еленско след дни и дни наред гладуване през зимата. Ново вино или пресни ябълки, или вода, която се излива с рев от ръба на скала в горещ ден, и аз посягам и жадно гълтам шепа след шепа.
Само че този мирис бе неизмеримо по-богат от всичко това и апетитът, който ламтеше за него, бе безкрайно по-остър и много по-прост.
Запълзях през тайния тунел като създание, което плува в мрака, избутах камъка във външната стая и се изправих на крака.
Там стоеше смъртният и се взираше в мен с пребледняло от потрес лице.
Той беше стар и сбръчкан, и по някакво неясно кълбо от грижи в ума му разбрах, че е коняр и кочияш. Но го чувах толкова неясно, че това ме влудяваше.
После незабавната злоба, с която се изпълни към мен, ме лъхна като жар от печка. Нямаше как да го объркам. Погледът му се втурна по лицето и тялото ми. Омразата завря, надигна се като вълна. Той бе набавил хубавите дрехи, с които бях облечен. Той се е грижел за онези нещастници в тъмницата, докато са били живи. И защо, питаше той мълчаливо и с възмущение, аз не бях там?
Тези му чувства ми вдъхнаха огромна любов към него, както можете да си представите. Можех да го смачкам и убия с голи ръце заради тях.
— Господарят! — възкликна той отчаяно. — Къде е той? Господарю!
Но какво мислеше той, че е господарят? Някакъв магьосник — така мислеше той. И сега властта беше моя. Накратко, той не знаеше нищо, от което бих имал някаква полза.
Ала докато осъзнавах всичко това, докато го попивах от мислите му против неговата воля, вените по лицето и ръцете му ме запленяваха. И този мирис ме упояваше.
Усещах неясното туптене на сърцето му, и можех да вкуся кръвта му, каква ли ще е на вкус, и изведнъж ме връхлетя усещането за нея — гъста и гореща, и как ме изпълва.
— Господарят го няма, изгоря в огъня — измърморих и чух как от устата ми излиза странна монотонна реч. Тръгнах бавно към него.
Той погледна почернялата от сажди врата. Погледна опушения таван.
— Не, това е лъжа! — възкликна той. Бе разгневен, и гневът му пулсираше като искра в окото ми. Усетих огорчението в душата му и отчаяните му размишления.