Премести топа си на КВ3. Докато го правеше вятърът издаде особено странен звук откъм порутените сгради.
— Шах — обяви.
По дяволите! — реши. — Достатъчно съм добър, зад си направя сам ендшпила. Дай да го изиграем.
Той почака доста време, гледайки и най-накрая видя Тлингел да мести царя на N1.
Мартин премести офицера на R6. Тлингел отвърна с царица на К2. Писъкът на вятъра се дочу отново, този път отблизо. Мартин взе пешката с офицера.
Еднорогът вдигна глава и като че ли се заслуша за момент. След това сведе поглед и взе офицера с царя.
Мартин премести топа си на KN3.
— Шах.
Тлингел върна царя на В1.
Мартин сложи топа на КВ3.
— Шах.
Тлингел бутна царя на N2.
Мартин придвижи топа обратно на KN3.
— Шах.
Тлингел върна царя на В1, вдигна глава и го загледа продължително, оголвайки зъби.
— Изглежда попаднахме във вечен шах — заяви еднорогът — Ще направим ли още една?
— Да, но не за съдбата на човечеството.
— Забрави. Отказах се от тази идея още преди доста време. Реших, че все пак не ми харесва да живея тук. Имам доста по-големи претенции.
— Освен ако не броим този бар. — Тлингел се обърна, защото следващият писък долетя точно иззад вратата, последван от странни звуци. — Какво става?
— Не знам — надигна се Мартин
Вратата се отвори и влезе златен грифон.
— Мартин, — кресна той — Бира! Бира!
— Ъ… Тлингел, това е Рел, а, а…
Последваха го още три грифона. Влезе и Гренд с още трима от неговия вид.
— …а този е Гренд — заекна Мартин — Другите не ги познавам.
Всички се спряха, забелязвайки еднорога.
— Тлингел, — изрече един от снежните — мислех, че си още в утринната страна.
— Все още съм, така да се каже. Мартин, как така се познаваш с бившите ми сънародници?
— Ами… ъ… Гренд ми е треньор на шах.
— Аха! Започвам да разбирам.
— Не знам дали наистина разбираш. Разреши ми обаче първо да налея на всички по едно питие.
— Как намерихте това място? — попита Мартин Гренд, докато наливаше — И как се добрахте дотук?
— Ами… — Гренд имаше сконфузен вид — Рел те е проследил.
— Проследил е реактивен самолет?
— Грифоните летят със свръхестествена скорост.
— О.
— Както и да е, след това казал на роднините си и на някои мои приятели. Като разбрахме, че грифоните са твърдо решени да те посетят, решихме че ще е по добре да дойдем и ние, за да не се случват неприятности. Те ни докараха.
— Хм… да. Интересно…
— Не се изненадвам, че изигра като еднорог всички варианти на онази партия.
— Мм… да.
Мартин се обърна и отиде в края на бара.
— Добре дошли, всички вие — каза — Имам едно малко съобщение. Тлингел, преди известно време ти си направил известни наблюдения, относно възможните екологични и урбанистични бедствия и относно други не толкова мащабни опасности. Също така имаш разни идеи за предпазване от такива бедствия.
— Сещам се. — отвърна еднорогът.
— Подхвърлих някои от идеите ти на един приятел от Вашингтон. Беше навремето член на стария ми шахматен клуб. Споменах му, че разработките не са изцяло мои.
— Надявам се да е така.
— Той ми предложи да поканя въпросните източници на идеи в мозъчен тръст за разрешаване на проблемите. Ще се погрижи и да плати за усилията.
— Не съм дошъл тук, за да спасявам света. — отвърна Тлингел.
— Не си, но оказа значителна помощ. А Гренд ми каза, че грифоните, въпреки леко ограничения си речник, знаят почти всичко възможно, относно екологията.
— Вероятно е истина.
— Доколкото те са наследили част от Земята, на тях също ще им бъде от полза да помогнат да я запазим. Вземайки предвид, че тук сме доста народ, бих могъл да си спестя пътуването и предлагам още сега да определим място за среща — да речем тук, веднъж месечно — и на тази среща да ми предоставяте уникалните си гледни точки. Никой в този бизнес не знае колкото вас как умират видовете.
— Разбира се. — каза Гренд, размахвайки чашата си. — Но ще трябва на всяка цена да се консултираме и с йети. Аз ще го свърша, ако нямате нищо против. Този шум от онази голяма музикална кутия ли идва?
— Да.
— Харесва ми. Ако се включим във въпросния мозъчен тръст ще можеш ли да поддържаш това място?
— Ще мога да купя целия град.
Гренд се обърна към грифоните с бързи гърлени фрази, а те му гракнаха нещо в отговор.
— Имаш мозъчен тръст — каза — и искат още бира.
Мартин се обърна към Тлингел.
— Ти си наблюдавал. Какво мислиш?
— Предполагам, че ще ми бъде забавно. да се отбивам от време на време. — каза еднорогът. И — Хайде стига със спасяването на света. Каза ли, че искаш да изиграем още една?