— Нямам какво да губя.
Гренд се зае с обслужването на бара, а Тлингел и Мартин се върнаха на масата.
Той победи еднорога в тридесет и един хода и докосна стърчащия рог.
Клавишите на пианото хлътваха и се издигаха. Из бара бръмчаха сфинксове и пиеха разлятата бира.
Относно самата игра. Окей. Халприн срещу Пилсбъри в Мюнхен, 1901 г. Пилсбъри е бил по-силният играч. Победил множество доста добри състезатели и му останало да се срещне само с Халприн, който бил сравнително слаб. Но други двама играчи, които следвали Пилсбъри отблизо в надпреварата за наградата, решили да му дадат урок. Вечерта преди мача отишли при Халприн и провели тренировка, научавайки го на всичко, което знаели за стила на игра на Пилсбъри. На следващия ден Пилсбъри се изправил лице в лице с един много по-добър и по-подготвен, отколкото се очаквало от досегашната му игра, Халприн. Осъзнал го, когато било почти безнадеждно късно. Останалите се смеели ехидно и самодоволствали. Но Пилсбъри ги изненадал. Дори заварен за момент със свален гард, той успял да се стегне. В крайна сметка бил много добър.
Тук ролята на Халприн е за Мартин, а Тлингел е Пилсбъри. Само че Мартин всъщност не е слаб. Просто първият път е бил нервен. А и кой ли не би бил?