— Боя се, че не. чуй сега, Аз ще бъда отново на това място след един месец. Ще донеса бира, ако дойдеш и отново играеш с мен.
— Срещата ти е уредена, Мартин. Извинявай. Настъпих те без да искам.
Мартин почисти бара отново и донесе буре с бира. Положи го под барплота и го затрупа с лед. Донесе няколко високи стола, както и обикновени столове и маси, закупени от магазина на Гудуил. Окачи червени завеси на прозорците. Докато свърши, настъпи вечерта. Нареди фигурите на дъската, хапна лека вечеря, разстла спалния си чувал зад барплота и пренощува там.
Следващият ден се изниза бързо. Тлингел можеше да се появи по всяко време и затова Мартин не напусна околността, а взе малко храна и поседна на открито, където се зае с разрешаването на шахматни задачи. Когато се стъмни, запали няколко лампи и свещи.
Все по-често поглеждаше часовника си. Започна да се разхожда нервно. Не можеше да е сбъркал. Денят беше този. Той…
чу лек смях.
Обръщайки се, видя в пространството над шахматната дъска да плува черната глава на еднорог. Докато гледаше, се материализира и останалата част от тялото на Тлингел.
— Добър вечер, Мартин, — Тлингел отклони поглед от дъската. — Това местенце изглежда малко по-сносно. Ако имаше и музика…
Мартин мина зад барплота и включи транзистора, който бе донесъл. Помещението се изпълних от звуците на струнен квартет. Тлингел се намръщи.
— Едва ли подхожда на тукашната атмосфера.
Той смени станцията и намери кънтри музика.
— Не, не мисля, — каза Тлингел — звученето някак се губи при радиопредаването.
Той изключи радиото.
— Как сме със запасите от разхладителни напитки?
Мартин измъкна халба с цели четири вместимост — най-голямата халба, която откри в местния смесен магазин — и я постави на плота. За себе си напълни една значително по-малка.
Беше решил да напие звяра, ако изобщо бе възможно.
— А!. По-добре е от онези мизерни кутийки. — каза Тлингел и потопи за много кратко муцуната си в бирата. — Много добре.
Халбата беше празна. Мартин я напълни отново.
— Би ли ми я донесъл на масата?
— Разбира се.
— Интересен ли беше месецът?
— Да, може да се каже.
— Реши ли какъв ще е следващият ти ход?
— Да.
— Да започваме, тогава.
Мартин седна и взе пешката.
— Хм. Интересно.
Тлингел погледа дъската известно време и вдигна копито, което се раздвои, за да хване фигурката.
— Аз просто ще взема офицера с ето този малък кон. Сега, предполагам, ще чакаш един месец, за да решиш какво да правиш.
Тлингел се облегна и пресуши халбата.
— Нека помисля докато ти я напълня отново. — каза Мартин.
Мартин седя и гледа в дъската, пълнейки междувременно халбата още три пъти. Всъщност, той не обмисляше. чакаше.
Беше отговорил на Гренд, вземайки офицера с коня си и следващия ход на Гренд му беше също подръка.
— Е, — каза накрая Тлингел — Какво мислиш?
Мартин отпи малка глътка бира.
— Почти съм готов — каза — Бирата ти понася добре.
Тлингел се разсмя.
— Рогът на еднорога е противоотрова. Притежанието му е универсално възстановяващо средство. Изчаквам да достигна стадия на топло размиване и след това използвам рога си, за да изгоря излишъците. Това ме връща в нормално състояние.
— О, — каза Мартин — чиста работа.
— … ако ти е дошло в повече, само ме пипни за рога и отново ще бъдеш във форма.
— Не, благодаря. Добре съм. Просто ще преместя с две квадратчета напред тази мъничка пешка пред топа до царицата.
— Сериозно… Това е много интригуващо. Знаеш ли, на това място наистина му трябва пиано — ринкитинки, фънки… Можеш ли, да уредиш нещо?
— Не свиря на пиано.
— Много жалко.
— Бих могъл да наема пианист.
— Не, не желая да ме виждат други човешки същества.
— Предполагам, че ако е достатъчно добър, ще свири и с превръзка на очите.
— Зарежи.
— Съжалявам.
— Ти си доста изобретателен. Вярвам, че ще измислиш нещо до следващия път.
Мартин кимна.
— Абе, в тези местенца не трябваше ли да има дървени стърготини по пода?
— Май трябваше.
— Няма да е лошо.
— Шах.
Тлингел огледа трескаво дъската за момент.
— Да. Искам да кажа „да“. Казах „шах“. Това понякога също означава „да“.
— О. Може. Ами, щом така и така сме почнали…
Тлингел придвижи пешката си на Q3.
Мартин се замисли. Не този ход беше изиграл Гренд. За момент се поблазни да продължи по свой собствен начин. Досега се опитваше да мисли за Гренд единствено като за треньор. Беше отхвърлил идеята да ги противопоставя по такъв груб и буквален начин един на друг. До пешка на Q3. След това си припомни партията, която загуби от снежния човек.