Това го разтревожи за известно време. Тогава отиде и нареди шахматната дъска до хода на черните с пешка на Q3. Като се върна при барплота, за да го почисти, забеляза как върху стърготините на пода се очертава линия следи от копита.
— Добър вечер, Тлингел — каза — Какво би желал?
Еднорогът се появи внезапно и без встъпителни пиротехники. Той отиде до бара и вдигна копито върху месинговия кант.
— Обичайното.
Докато Мартин наливаше бирата, той огледа наоколо.
— Това място е станало по-добро. Малко.
— Радвам се, че мислиш така. Какво ще кажеш за малко музика?
— Може.
Мартин се помота зад пианото, търсейки ключа на малкия компютър с батерия, който управляваше ударния механизъм и имаше множество запаметени мелодии. Клавиатурата незабавно оживя.
— Много добре, — заяви Тлингел — Откри ли хода си?
— Да.
— Да се залавяме, тогава.
Мартин напълни халбата на еднорога и я донесе на масата заедно със своята.
— Пешка на шест пред царя. — каза, изпълнявайки хода си.
— Какво?
— Точно това.
— Дай ми една минута. Трябва да обмисля.
— Имаш си времето.
— Ще взема пешката. — изрече Тлингел след дълга пауза и още една халба бира.
— Тогава ще взема този кон.
След малко Тлингел каза:
— Кон на К2.
— Кон на В3.
Изтече доста време преди Тлингел да премести коня си на N3.
По дяволите, няма да питам Гренд, реши изведнъж Мартин. Такава ситуация беше разигравал безброй пъти. Премести коня на N5.
— Би ли сменил музиката! — измърмори раздразнено Тлингел.
Мартин стана и се подчини.
— И тази не ми харесва. Намери нещо по-добро или го изключи!
След три проби Мартин го изключи.
— И ми донеси още една бира!
Мартин напълни халбите отново.
— Добре.
Тлингел премести офицера си на К2.
Най-важното в момента беше да не позволи на еднорога да направи рокада. Затова Мартин премести царицата си на R5. Тлингел издаде кратък гърлен звук, а като вдигна поглед Мартин видя, че от ноздрите му се кълби дим.
— Още бира?
— Ако обичаш.
Връщайки се видя, че Тлингел придвижва офицера си и взема коня. В момента очевидно нямаше избор, но въпреки всичко дълго разглежда позицията.
— Офицерът взема офицера. — каза накрая.
— Естествено.
— Как е топлото размиване?
Тлингел се изсмя.
— Ще видиш.
Вятърът се усили отново и започна да вие. Сградата проскърца.
— Окей. — каза накрая Тлингел и премести царицата на Q2.
Мартин се втренчи. Какво правеше той? Дотук всичко беше добре, но… Той се заслуша отново във вятъра и се замисли за риска, който поемаше.
— Дотук, момчета — изрече, облягайки се на стола си. — Продължението следващия месец.
Тлингел въздъхна.
— Не си отивай. Донеси ми още една бира. Нека ти разкажа за странстванията ми из твоя свят през изминалия месец.
— Търсиш слабите места?
— Пълни сте с такива. Как издържате?
— По-трудно е да се подсилят, отколкото си мислиш. Някакви съвети?
— Дай бирата.
Разговаряха, докато небето избледня на изток, а Мартин се улови, че се опитва да си води тайни записки. Респектът му към аналитичните способности на еднорога нарасна с приближаването на вечерта.
Когато най-накрая се надигнаха, Тлингел залитна.
— Добре ли си?
— Забравих противоотровата, това е. Секунда. След това ще избледнея.
— Чакай!
— Какво?
— Дай малко и на мен.
— О. Хващай рога, тогава.
Главата на Тлингел се наклони и Мартин улови върха на рога между пръстите си. През него тутакси премина топло, приятно усещане. Затвори очи, за да му се наслади. Главата му се проясни. Усилващата се болка, измъчваща предната част на синусите му, се изпари. Умората напусна мускулите му. Той отвори очи.
— Благодаря…
Тлингел беше изчезнал. Мартин държеше само въздух.
— …ти.
— Рел е мой приятел — заяви Гренд — Той е грифон.
— Забелязах.
Мартин кимна на клюнестото златокрило същество.
— Радвам се да се запознаем, Рел.
— Също — изкряка пискливо отсрещният — Носиш ли бирата?
— Защо… ъъ…да.
— Разказвах му що е бира. — обясни полуизвинително Гренд, — Може да пие от моята. Няма да кибичи и нищо такова.
— Разбира се. Няма проблем. Всеки твой приятел…
— Бирата! — изкряска Рел. — Барове!
— Не е много умен — прошепна Гренд — Но става за компания. Ще ти бъда признателен, ако не го възприемаш на сериозно.
Мартин отвори първата шестица и подаде по една бира на грифона и на снежния човек. Рел веднага проби кутията с клюн, изпи я шумно, оригна се и посочи с нокът.
— Бира! — крякна — Още бира!
Мартин му подаде друга.
— я, ти си още на онази първата игра, така ли? — забеляза Гренд, изучавайки дъската. — А това вече наистина е интересна позиция.