Робърт Блох
Вашият приятел, Джек Изкормвача
Хвърлих един поглед на поредния пациент. Пред мен се намираше един истински англичанин, поне такива ги изобразяват на театралните сцени.
— Сър Ги Холис? — поинтересувах се аз.
— Да, това съм аз. С мистър Джон Кармъди, психиатъра, ли имам честа да разговарям?
Кимнах и го поканих да седне. Докато той церемониално се настаняваше, аз успях да плъзна поглед по фигурата му, която заслужаваше внимание. Сър Ги беше висок, слаб и светлокос. Традиционните мустачки като непокорни стръкчета стърчаха на две страни. И естествено бе облечен в костюм от туид. Бях готов да се закълна, че в джоба на жилетката си носи монокъл, а чадъра е оставил в приемната на кабинета ми.
Но най-много ме интересуваше, за какъв дявол този сътрудник на британското посолство е дошъл чак тука в Чикаго при един непознат нему лекар?
Сър Холис седна, но работата не се изясни. Разкашля се, нервно се огледа и почука с лулата си по края на масата. И едва след тези движения благоволи да заговори:
— Мистър Кармъди — започна той. — Сигурно ви се е налагало да слушате за… Джек Изкормвача?
— За убиеца ли? — уточних аз.
— Именно. За най-чудовищният убиец! За този, който е бил по-страшен от Джек Неуловимия. За Джек Изкормвача, за Кървавия Джек.
— Да, слушал съм — колкото се може по-спокойно казах аз.
— И ви е известна неговата история?
— Чуйте, сър Ги — прекъснах го аз. — Мисля, че не бива да преживяме отново разни клюки за похожденията на известни престъпници.
И тук той ме порази, когато дълбоко въздъхна и решително каза:
— Не това не са просто клюки, а се отнася за живот и смърт!
И отново подхвана темата. След минута англичанинът така се увлече, че ми бе невъзможно да го спра. Нямах друг избор — трябваше да го изслушам. В края на краищата на нас, психиатрите, за това ни плащат — да слушаме всякакви бълнувания.
— Давайте — предадох се аз. — Излагайте всичко!
Сър Ги запали лулата си и започна разказа си.
— Лондон — обяви той — 1888 година. Края на лятото и най-ранната есен. Тогава се започнало. Неизвестно откъде се появила мрачната фигура на Джек Изкормвача — ужасно чудовище с нож в ръката. Зловещата му сянка витаела из Лондон, в Ист-енд. Той незабелязано прониквал и в най-пропадналите места на Уайтчапъл и Спайтфилдс. Никой не знаел, откъде се появява, но със себе си носел смърт. Смърт на острието на ножа си…
Шест пъти този нож прерязвал гърлата на лондонски развратници и проститутки, намиращи прехрана в бордеите. Седми август е датата на първото убийство. Намерили я сутринта с тридесет и девет рани по тялото. Страшно убийство! На тридесет и първи август било извършено още едно. Пресата се заинтересувала от престъпника. Жителите на бордеите започнали да се вълнуват.
Всички искали да узнаят, кой е този кървав злодей, който така безпрепятствено прониква под закрилата на нощта в тесните улички и извършва черното си дело. И което е най-важно — кога отново ще се появи?
Той се появил на осми септември. Скотлънд Ярд отделил най-добрите си детективи да го търсят. Слуховете се ширели, хората говорели само за неизвестния.
Убиецът владеел ножа съвършенно. Отначало прерязвал гърлото, а след смъртта на жертвата изрязвал определени органи от тялото. С изключително старание си избирал жертвите и местата на убийствата — никой, нито веднъж, не го видял или чул. Но детективите, които патрулирали до сутринта Ист-енд намирали нарязаните трупове — работата на Кървавия Джек.
Кой е бил той? Безумен хирург ли? Професионален убиец? Полудял учен? Някой дегенерат? Психически болен благородник? Лондонски полицай? На тези въпроси нямало отговори.
А после във вестниците се появило стихотворение. Анонимният куплет бил напечатан с цел да се прекратят слуховете, но само повдигнал интереса към престъпника. Ето ги стиховете:
А на тридесети септември отново заклал две жени.
На това място прекъснах за малко сър Ги:
— Всичко това, разбира се, е много интересно… — забелязах аз, но се страхувам, че в гласа ми прозвуча прекалено явно сарказъм.
Той нервно премига, но не прекъсна разказа си:
— После в Лондон настъпило затишие, което било пронизано от мъчителен страх. Кога Кървавият Джек ще се появи отново? Чакали го целия октомври. Във всеки тъмен ъгъл съзирали неговия призрак. Но той добре се криел, така добре, че никой никога не узнал нищо за личността на Изкормвача или за намеренията му. В началото на ноември лондонските проститутки направо умирали от ужас и неизвестността и на Сутринта благодарили на Бога, че още виждат слънцето.