Ето че стигаме девети ноември. Убитата намерили в собствената й стая. Лежала в леглото си мирно и безметежно със скръстени на гърдите ръце. А до нея грижливо поставени се намирали главата и сърцето й. Злодеят надминал себе си.
В града започва паника. Но тя е вече излишна. И макар и полицията, и пресата и всички жители на Лондон с ужас да чакат следващото убийство, Джек Изкормвачът повече не се явил.
Изминала година. Интересът към престъпника започнал да затихва, но останал спомена за него. Някои казвали, че заминал за Америка, други твърдяли, че се самоубил. В онези години много говорили и писали на тази тема. Появили се най-различни теории, хипотези, аргументи и доводи, излизали и цели трактати. Но и до днес никой не знае, кой е този Джек Изкормвача. И защо е извършвал тези убийства. А също — защо неочаквано са престанали?
Сър Ги замълча. Очевидно очакваше от мен някакви коментари.
— Вие прекрасно разказахте цялата история — казах. — Макар, по мое мнение, с известно предубеждение…
— Но аз имам документи — възрази англичанинът. — Събрах цяла колекция данни и внимателно ги изучих!
Аз станах.
— Е, какво пък — прозинах се престорено и се протегнах. — Приказката ми хареса, сър Ги. Точно такива разказват преди сън. От ваша страна е така любезно да оставите работите си в британското посолство, да ме посетите и да ме забавлявате с мили анекдоти.
Знаех, че така само ще го подтикна повече.
— Аз мисля, че ще ви бъде интересно да разберете, защо ви занимавам с това? — Разко ме попита той.
— Да, именно това исках да си изясня. Защо ви интересува толкова много?
— Защото — многозначително сър Ги вдигна показалеца си нагоре, — сега попаднах на следата на Джек Изкормвача. Имам всички основания да твърдя, че се намира тук, в Чикаго!
Седнах. Този път аз се размигах.
— Моля, повторете още веднъж — заеквайки помолих англичанина.
— Джек Изкормвача е жив! Намира се в Чикаго и възнамерявам да го намеря.
— Почакайте минутка — прекъснах го аз. — ПОЧАКАЙТЕ МИНУТКА!
Но той не се шегуваше, нито се усмихваше.
— Слушайте — казах аз. — Кога казахте, че са станали тези убийства?
— От август до ноември 1888 година.
— Та това е почти преди шестдесет години? Разрешете ми да забележа, че ако Джек Изкормвача е бил тогава възрастен човек, сега сигурно е умрял. Да, дори и да се е родил в същата година, сега щеше да е на петдесет и седем години!
— Нима? — хитро се усмихна сър Ги. — Нима ще бъде на петдесет и седем? Или, може и иначе да се каже, тя ще бъде. Защото Джек Изкормвача може и да е бил и жена. И още какъвто си иска!
— Сър Ги — казах аз. — Вие, според мен, сте дошли точно където трябва. Нуждаете се от помощ на психиатър.
— Възможно е. Но кажете ми, мистър Кармъди, вие наистина ли ме смятате за луд?
Погледнах го и вдигнах рамена. Но трябваше да му отговоря истината:
— Честно казано, не.
— Тогава, може би, ще чуете, защо смятам, че Джек Изкормвача е жив досега?
— Непременно.
Сър Ги въздъхна дълбоко.
— Тридесет години изучавам тези убийства. Бил съм на местопроизшествията, разговарял съм с официалните лица, виждал съм се с приятели и познати на нещастните убити развратници. По цели дни скитах из района на убийствата с хора, които са имали и най-малкото отношение към това дело. Събрах цяла библиотека материали посветени на Джек Изкормвача, проверих и най-смелите и безумни идеи и предположения.
Ето какво разбрах. Не е чак толкова много, но е нещо. Няма дълго да ви уморявам с разсъжденията си, но ще кажа, че има и още една страна на изследванията ми, която също донесе своите плодове: изучих и неразкрити подобни убийства. Ще ви покажа изрезки от весници от много градове на земното кълбо — Сан Франциско, Шанхай, Калкута, Омск, Париж, Берлин, Претория, Кайро, Милано, Аделаида…
Така попаднах на следа, на известна закономерност. Тези неразкрити убийства… На заклани жени… На които след смъртта им са извадени органи. Да, вървях по кървава следа от Ню Йорк на запад, през целия континент, към бреговете на Тихия океан. Оттам — в Африка. По време на първата световна война се е намирал в Европа. После се прехвърлил в Южна Америка. А от 1930 година е отново в САЩ. Внимателно изучих осемдесет и седем подобни убийства и, от гледна точка на опитните криминолози, всички те са дело на Джек Изкормвача. Съвсем неотдавна станаха така наречените „убийства с разчленяване“ в Кливлънд. Помните ли? Една страшна верига от престъпления! Накрая, през последните шест месеца има два случая в Чикаго, един в Южен Дирбърн, един — някъде в Холстед. Подобни убийства, а технологията им е същата. Мога да ви уверя, че всички тези престъпления са работа на Джек Изкормвача!