Аз се усмихнах.
— Какво пък, като теория не е лошо. Няма да ви питам, какви доказателства имате и какви дедуктивни методи сте прилагали… Вие сте криминолог, вие държите картите в ръцете си и затова ви вярвам. Но обяснете ми едно нещо. Една обикновена дреболия, но може би и за нея трябва да се спомене.
— Какво е това? — надменно запита сър Ги.
— Как може, е, човек, да кажем, на осемдесет години, да извършва подобни престъпления? Та, ако допуснем, че в 1888 година Джек Изкормвача е бил на двадесет и пет, то сега е на повече от осемдесет!
Сър Ги дълго мълча. Аз щях вече да въздъхна облекчено, когато той изведнъж заговори:
— А ако той не е ОСТАРЯВАЛ? — прошепна англичанинът.
— Какво?!
— Да предположим, че Джек Изкормвача не старее. Представете си, че той и сега изглежда млад-младеничък като юноша.
— Прекрасно — казах аз. — Мога за миг да го допусна. Но след този миг ще престана да предполагам и ще повикам санитарите си, които да ви вържат.
— Говоря напълно сериозно! — възмути се сър Ги.
— Всички вие сте така сериозни — с тъга казах аз и погледнах през прозореца. — И това е най-печалното. Не ви ли се струва така? Всички луди са уверени, че чуват гласове и виждат демони. Но въпреки това, ги държим в изолатори.
Това си бе чиста жестокост от моя страна, но му подействува. Той се изправи и ме погледна в лицето.
— Да, теорията, признавам си, е безумна — възкликна жарко той. — Но и всички теории свързани с Джек Изкормвача са безумни. Да вземем например мисълта, че е бил лекар. Или жена. Та, никакви основания за тези твърдения няма! Не са останали нито свидетели, нито следи. Затова моята теория с нищо не е по-лоша от другите.
— Но хората стареят, дявол да го вземе! — не издържах аз. — Дори и лекарите, манияците, жените и другите. Всички.
— А как смятате за некромантите?
— Некромантите ли?
— Да, и всички тези чародеи, магьосници… Тези, които се занимават с черна магия…
— Е, и какво по-точно за магьосниците? — станах аз предпазлив.
— Изучавах ги — каза сър Ги. — Всичко изучавах. Известно време се занимавах с датите на убийствата. Открих една закономерност, определен ритъм. Слънчиев, лунен и звезден. Така да се каже, съществува астрален аспикт, астрологическа страна на делото…
Ситуацията започна за се изяснява: явно беше ненормален. Но бях принуден да продължа да го слушам.
— Представете си, че Джек Изкормвача извършва убийствата не заради самите убийства, както правят обикновените маниаци, а му е нужно да ги пренася в жертва.
— Какви са пък тия жертви? — на гласът си предадох неволно явна безнадеждност.
Сър Ги повдигна плещи.
— Казват, че ако пролеете кръв за нечистите богове, те ще ви възнаградят. Но само ако тази кръв е пролята в определено време, когато разположението на луната и звездите е благоприятно и при спазване на определен ритуал… Така те ни даряват с вечна младост. Вечна младост…
— Но това си е чисто бълнуване!
— Не, това е Джек Изкормвача!
Аз станах прав.
— Като теория е доста занимателно — казах аз. — Но, сър Ги, сега ме интересува само едно: защо сте дошли тук и ми разказвате тези неща? Та аз нито съм специалист но магьоничество, нито съм полицай, нито криминалист. Аз съм психиатър и не виждам връзката…
Англичанинът неочаквано се усмихна.
— И така, май се заинтересувахте? — запита ме той.
— Е, добре де. Заинтересувах се. Да допуснем, че в това има нещо.
— Разбира се, че има! Но отначало ми бе нужно да се убедя, че вие наистина сте се заинтересували. Сега мога да ви посветя в плана си.
— И какъв е той?
Сър Ги внимателно впи очи в мен.
— Мистър Кармъди — произнесе той тържествено. — Ние с вас може да хванем Джек Изкормвача!
Така се започна всичко. Нарочно разказах така подлобно за първата ни среща, защото я смятам за много важен момент: раговорът хвърля светлина не само на характера на сър Ги и маниерите му, но и позволява да се разбере случилото се след това…
Но да продължа…
Идеята на сър Ги бе доста проста. Дори не бе идея, а своеобразна интуитивна догадка.
— Вие познавате маса хора — каза той. — Аз вече направих съответните справки. Затова ми се сторихте идеалния човек за моя план. Сред познатите ви има писатели, художници, поети — хора от така наречените „представители на творческите интелектуалци“. В същност, това са бохеми, странни и екзотични.
По някои причити — няма смисъл да се разпростирам нашироко — стигнах до извода, че Джек Изкормвача принадлежи към този кръг хора. Той е много ексцентричен. Мисля, че ако ме запознаете с приятелите си, то скоро ще мога да попадна на следите му.