— Е, така съм съгласен — отвърнах на англичанина. — Но как ще го търсите? Нали твърдите, че той може да се окаже който и да е. Сигурно живее, където си иска. А дори нямате представа, как изглежда. Може и да е старец, и да е млад човек. Вие сами казахте, че Джек Изкормвачът — по външност е за всеки вкус: богат, беден, просяк, крадец, лекар, адвокат… Според мен, нямате никакви шансове да го разпознаете.
— Ще видим — въздъхна сър Ги. — Но трябва да го намеря. то веднага.
— Защо толкова бързате?
Англичанинът отново въздъхна.
— Защото през следващите два дни той ще извърши ново убийство.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно, както в движението на звездите. Всичко съм пресметнал — убийствата се подчиняват на определен астрономически цикъл. Ако, както предполагам, извършва убийствата за подмладяване, то трябва да принесе жертвата си през следващите два дни. Спомнете си датите на първите убийства в Лондон: седми август, после тридесет и първи август, осми септември, тридесети септември, девети ноември. Интервалите вървят по 24 дни, 9 дни и 22 дни — когато е убил едновременно две жени, — затишието продължава 40 дни. Разбира се, между тези числа също са ставали убийства. Така трябва да бъде. Но те или са били разкривани или не са се смятали за негови.
Но, ръководейки се от записките си, разчетох ритъма му. И с цялата сигурност и определеност ви казвам, че в следващите два дни ще бъде извършено поредното убийство.
— Но въпреки това не разбирам, защо съм ви необходим аз?
— Приемете ме като гост — каза сър Ги. — Представете ме на познатите си, водете ме на вечеринки…
— Но с кого да започна? Доколкото ми е известно, всички мои бохемски приятели, независимо от ексцентричността им, са напълно нормални хора.
— И Джек Изкормвачът е напълно нормален човек. Абсолютно. С изключение на няколко нощи. — очите на сър Ги отново видях някаква пустота и отчужденост. — Тогава той се превръща в патологично чудовище, без възраст и изпълзява единствено с желанието да убива. И звездите сияят, докато отива да убива.
— Е, добре де — предадох се аз. — Добре. Взимам си със себе си на една вечеринка, сър Ги. И сам исках да отида на нея. В края на краищата, необходимо е и аз да пийна нещо, след всичко, което ми разказахте.
Ние обсъдихме прост план. В тази вечер го взех със себе си в студиото на Лестър Бъстън.
Докато се изкачвахме с асансьора на горния етаж на къщата, аз успях да предупредя сър Ги:
— На Бъстън наистина му хлопа главата. А и гостите му подхождат в това отношение. Така че, бъди готов за всичко.
— Вече съм готов — сър Ги Холис беше напълно сериозен. Пъхна ръката си в джоба на панталоните и извади пистолет.
— За какъв дявол ти е!? — започнах аз.
— Ако го видя, трябва да съм готов — прекъсна ме англичанинът и дори не се усмихна.
— Чуй ме, не може да се веселиш със зареден пистолет в джоба!
— Не се вълнувай. Няма да сторя глупости.
Замислих се. По мое мнение, сър Ги не беше напълно здрав.
Излязохме от асансьора и се насочихме към квартирата на Бъстън.
— Между другото — прошепнах аз, — как искате да ви представя? Нали ще се наложи да им съобщя, кой сте и какво търсите тук?
— Безразлично ми е. Сигурно е най-добре да им кажете цялата истина.
— А няма ли да е истинско чудо, ако Изкормвача се окаже сред нас и не се скрие или затаи?
— Струва ми се, че от шока, който ще преживее, с нещо ще се издаде — парира ме сър Ги.
— От вас би се получил добър психиатър — забелязах аз. — Поне от психологическа гледна точка, теорията ви не е чак толкова лоша. Но искам да ви предупредя, ще ви се надсмиват. Това е напълно безумна сбирщина!
Сър Ги се усмихна.
— Готов съм и на това — произнесе той. — И аз си имам някакъв план. Затова не се учудвайте на нищо, което направя — предупреди той.
Кимнах и почуках на вратата.
Бъстън ни отвори и мълчаливо ни заведе в хола. Очите му имаха същия цвят, както и вишните, които плаваха в коктейла му. Известно време много сериозно ни разглеждаше и равномерно се полюляваше. После присви очи и придирчиво огледа шапката ми и мустаците на сър Ги, след което обяви на висок глас:
— Ха! Явиха се Салджията и Моржа!1
Представих сър Ги.
— Добре дошъл — просия Бъстън и с изискан жест ни покани в шумната гостна. Самият той с несигурна походка ни последва.
Оше от хола видях множество хора, които сновяха из стаята сред облаци тютюнев дим. Вечеринката сега започваше, но всеки гост вече държеше в ръка чаша с нещо спиртно и лицата на всички бяха почервеняли. В единият ъгъл някой с пълна сила свиреше на пиано марша от „Любовта към трите портокала“, но това не пречеше никак на хазартното мятане на заровете в съседния ъгъл.
1
Салджията и Моржа — герои на известната книга на Люис Керъл „Алиса в страната на чудесата“.