Сър Ги веднага използува монокъла си. Видя поетесата Ла Верне Холистър и срещна погледа на Гими Крейлък. Последният лежеше на пода и плачеше безутешно, докато отиващият да си напълни чашата Дик Пул не настъпи случайно корема му.
Англичанинът чу модната и преуспяваща художничка Надя Уилноф да казва на Джон Окдът, че татуировката му е просто безобразна и безвкусна, а после видя как Бъркли Мелтън запълзя под масата заедно със съпругата на Джони Окдът.
Подобни наблюдения можеха да продължат до безкрайност, ако неочаквано Лестър Бъстън не излезе в средата на тепиха и не разби голяма ваза, с което привлече вниманието.
— Днес сред нас се намират почетни гости — извика той и насочи празната си чаша към нас. — Дойдоха самите Салджията и Моржа. Моржа е сър Ги Холис, някой си от британското посолство. А Салджията е добре познатия ни и скъп Джон Кармъди, известен фармацевт и продавач на мехлеми от либидо.
Обърна се, хвана сър Ги за ръкава и го издърпа в средата на стаята. За миг ми се стори, че Холис ще се противи, но той ми намигна и аз се успокоих. Изглежда, наистина е готов на всичко.
— Имаме обичай, сър Ги — произнесе високо Бъстън, — да подлагаме на кръстосан разпит новите ни приятели. Нали разбирате, просто една формалност на нашите съвършено официални събрания. Готови ли сте да отговаряте на въпросите ни?
Сър Ги кимна и хитровато се усмихна.
— Това е добре — избуча Бъстън. — Приятели мои, предавам в ръцете ви нашия английски гост. Моля, въпросите ви…
И започна забавата. Много ми се искаше да ги послушам, но ме забеляза Лидия Дьор и замъкна във вестибюла, и както винаги ме уверяваше, че ме е чакала само мен цяла вечност.
Когато успях да се отърва от нея и да се върна в гостната, импровизираният разпит бе в разгара си. По възгласите на тълпата разбрах, че сър Ги отлично се справя с ролята си.
Но в този миг самият Бъстън излезе напред и зададе въпрос, който ни разбърка всички карти:
— Но какво все пак ви доведе при нас? Каква е мисията ви, мили Моржчо?
— Търся Джек Изкормвача.
Както е напълно разбираемо, на това място в гостната настъпи пълна тишина. Навярно всички бяха поразени от казаното. Както и аз, когато за първи път чух сър Ги да произнася това име. Огледах съседите си и се замислих:
„Ла Верне Хонистър. Гими Крейлък. Изглеждат така безобидни. Дик Пул, Надя Уилиноф, Джони Окдът с жена си, Бъркли Мелтън, Лидия Дьор — и те са също безобидни.
— Но защо Дик Пул ни предлага такава измъчена усмивка! И каква е тази самоуверена, едва забележима за околните гримаса на лицето на Бъркли Мелтън!…“
Сам разбирах, че всичко това бе така нелепо, но за първи път в живота ми гледах на тези хора от друга гледна точка. Замислих се за живота им — за тайните им, които имаха извън границите на нашите вечиринки.
"Колко ли хора всъщност могат да пазят своите тайни и да се преструват пред другите?
Кои от тях се поклоняват на дявола и му принасят страшни кървави жертви?
Дори самият Лестър Бъстън можеше да се окаже „червата овца!“
Мина известно време и ми се стори, че настроението ми започна да се предава на цялата компания. Около себе си видях множество въпросителни погледи.
Сър Ги се намираше в средата и мога да се закълня, че съзнаваше напълно, каква каша е забъркал и мълчаливо се наслаждаваше на това.
Разсъждавах на ум, защо е така странен и неясен. Защо толкова му е притрябвал този Джек Изкормвача? Може би той самият има какво да крие?…
Както винаги, пръв се опомни Бъстън и ни помогна да разрешим недоразумението. Превърна всичко в шега.
— А всъщност, мистър Морж не се шегува, скъпи мои — каза той и потупа сър Ги по рамото, прегърна го и произнесе: — Нашият брат от Англия действително е попаднал на следа от известния ни убиец. Надявам се, че вие още помните Джек Изкормвача? Това е бил най-големият шегаджия в доброто старо време, особено когато излизал на лов…
Така че, Моржът си има свои съображения и смята, че Джек Изкормвача е още жив и скита със скаутски нож в джоба по Чикаго. А известно ли ви е — той замълча за миг и продължи със суфльорски шепот, — че има всички основания да смята, че Джек Изкормвача се намира днес сред нас?
Както се очакваше, тази фраза бе посрещната с взрив от смях и благодарните усмивки на дамите. Бъстън с укор изгледа Лидия Дьор.
— А девойките не бива да се смеят — многозначително забеляза той и я заплаши с показалец. — Вие знаете, че Джек Изкормвачът може да се окаже и жена; нещо като Джил Изкормвачката…