— Вие искате да кажете, че наистина подозирате някой от нас? — изписка Ла Верне Хонистър и нервно се усмихна на сър Ги. — Но нали този Джек Изкормвачът е изчезнал преди цяла вечност? В 1888 година?
— Аха-а! — прекъсна я Бъстън. — Откъде знаете толкова много, мис млада лейди? Това е така подозрително! Следете я, сър Ги, тя може и да не е така млада. Поетесите винаги имат тъмно минало.
Напрежението мина, общото настроение се повиши и нещата прераснаха в обикновена шега. Пианистът глесаше клавишите и се чудеше, как по-весело да засвири, а Лидия Дьор надникна в кухнята, където стояха готовите коктейли.
И тогава Бъстън каза:
— Знаете ли, че Моржът има пистолет?
С едната си ръка бързо напипа в джоба на сър Ги пистолета и преди той да се усети, бързо го измъкна.
Вгледах се в сър Ги, като помислих, че Бъстън отиде прекалено далече, но англичанинът ми намигна и аз си спомних, че ме бе помолил за нищо да не се безпокоя. Започнах да чакам, какво ще измисли пияният домакин.
— Нека бъдем честни с нашия приятел, Моржа — извика той. — Дошъл е от далечна Англия на вечеринката у нас и ще изпълни докрай мисията си. Ако никой не смята доброволно да си признава, то предлагам, да му дадем възможност сам да стигне до истината.
— И по какъв начин? — запита Джони Окдът.
— За миг ще изключа светлината. А сър Ги ще стои с пистолет в ръка. Ако някой от нас е Джек Изкормвача, то ще има възможност или да избяга, или, да кажем, завинаги да се освободи от преследвача си. Така ще бъде честно.
Спород мен бе още по-глупаво, отколкото прозвуча, но изглежда замисъла се хареса на всички. Сър Ги протестира, но в общия шум не се чуваше. Преди да се приближа до тълпата и да кажа мнението си, Лестър протегна ръка към превключвателя и всички замълчаха.
— Никой да не мърда — произнесе Бъстън с надута тържественост. — В продължение на минута ще бъдем на тъмно, а мъзможно е да се окажем и във властта на убиец. Щом времето изтече, включвам светлината и ще разберем, дали всички са останали на мястото си. Подбирайте внимателно съседите си, дами и господа!
Светлината изгасна.
Някой се засмя. Чух в мрака някакви стъпки и мърморене.
После някаква ръка се допря и премина през лицето ми.
Ръчният ми часовник тикаше особено силно. Но още по-силно да ушите ми стигаше друг звук. Ударите на собственото ми сърце.
Да стоиш на тъмно в компания на пийнали идиоти беше съвсем нелепо. Но въпреки това някакъв истински ужас пропълзя в стаята по този кадифен мрак.
Помислих си, че така незабележимо е влизал и Джек Изкормвача. В ръката на този безумец е имало нож. Но според човешките закони той е мъртъв и се е превърнал още преди много години на прах.
Но когато стоите в мрак всички човешки закони постепенно се стопяват, защото действува само законът на мрака; крие и защитава, но и маската ви сваля от лицето. И вътре в душата нещо расте, препълва я и се появява още неосъзнана, безформена, но непреодолима жажда, целта на която е сродна само със самия мрак…
Разнесе се гласът на сър Ги.
Нещо тежко падна на пода.
Бъстън включи светлината.
Всички извикаха.
Тялото на сър Ги лежеше неподвижно на пода. В ръката си още стискаше пистолета. Погледнах лицата на присъстващите и се удивих, колко много изражения може да има чувството на страх.
Всички гости бяха по местата си. Никой не беше изчезнал. Но независимо от това сър Ги неподвижно лежеше на килима…
Ла Верне Хонистър се извърна и заплака.
— Всичко е наред! — Холис скочи на крака и се усмихна. — Като експеримент не беше зле, нали? Ако сред вас се намираше Джек Изкормвача и бе сметнал, че са ме убили, то сигурно щеше да се издаде в мига, когато лампата се запалеше и всички видят тялото ми на пода.
Затова съм убеден в пълната невинност на всички взети заедно и на всеки поотделно. Това си беше просто една шега, приятели мои!
Изумените гости постепенно го наобиколиха.
— Може би, е време да тръгваме, Джон? — запита ме той. — Струва ми се, че стана късно.
Англичанинът се обърна и тръгна към изхода. Последвах го. Никой не каза и дума. И изобщо събирането след това разиграване вече стана неинтересна.
Както се уговорихме, на следващата вечер се срщнахме със сър Ги на ъгъла на 29-та улица и Южен Холстед. Вчерашните събития ме подготвиха за всичко на света. Но сър Ги изглеждаше така обикновен, стоеше облегнат с гръб към сградата и леко се бе прегърбил, докато ме чакаше.
— Аха! — викнах аз и се хвърлих към него. Той се усмихна. И само лекото движение, така незабележимо, на ръката му в джоба с пистолета, го издаде.