— Всичко ли е готово за лова? — попитах весело.
— Да — отвърна англичанинът. — Радвам се, че реши да дойдеш на срещата без никакви разпитвания, — каза той. — Това означава, че ми имаш доверие.
След тези думи ме хвана под ръка и поведе по улицата.
— Погледнете, Джон, каква мъгла е днес — каза сър Ги. — Точно като в Лондон.
Аз кимнах.
— И е прекалено студено за ноември…
Отново кимнах и потреперих от студ. Действително беше много влажно.
— Колко е забавно — заудивлява се сър Ги. — Лондонска мъгла и ноември. Мястото и времето на убийствата на Изкормвача.
Усмихнах се в мрака.
— Позволете ми да напомня, сър Ги, че това не е Лондон, а Чикаго. И сега не е ноември 1888 година; оттогава са изминали повече от петдесет години.
Холис се усмихна в отговор, но някак си злобно.
— Ето, в това не съм сигурен — мрачно измърмори той. — огледай се наоколо. Погледни тези мрачни улици. Те така напомнят Уест-енд! Всъщност и на тях възрастта им е повече от петдесет години.
— Ние сега сме в негърския район Саут Кларк Стрийт — прекъснах го аз. — Всъщност, не разбирам, защо ме доведе тук?
— По интуиция — призна си англичанинът. — Само по интуиция, Джон. Искам да побродя по тези места. Тукашните улички така приличат на бордеите, където Джек Изкормвача е извършвал убийствата си. Тука, Джон, ние ще го хванем. Да, това няма да стане при ярката светлина на пиянските вечеринки, а именно тук, в мрака. В тъмнина седи и чака да забие неговия час.
— Затова ли носите пистолет? — запитах аз и повече не бях в състояние да скрия сарказъма си.
Всички разговори за необходимостта да се залови Джек Изкормвача, както се оказа, силно бяха разклатили душевното ми равновесие — много по-силно отколкото предполагах.
— Възможно е, пистолетът да ни потрябва — замислено произнесе сър Ги. — Освен това днес нощта е особена.
Аз въздъхнах. Ние бродихме из пустите улички. Понякога попадахме на фенери, които осветяваха входовете на разни заведения, но на другите места беше напълно тъмно. А ние все вървяхме и вървяхме из мрака на зловещите улици.
Сякаш минавахме през мъгла, като две жалки личинки, които се бъхтят в плътната и завеса.
Когато ме осени тази мисъл неволно трепнах и се намръщих. Тази атмосфера започна да ми действа на нервите. Помислих си, че ако не се стегна, скоро ще стна такъв полуумен, като сър Ги.
— Нима не виждаш, че тук няма жива душа? — запитах накрая, като нетърпеливо го дръпнах за ръкава.
— Той непременно ще се появи — тихо отвърна англичанинън. — Привлича го насам. Затова и чакам. Злото място вика злото и той винаги извършва убийствата си в бордеите. Разбирате ли, това е неговата слабост. Има страст към бедните райони. А освен това жените, които принася в жертва, през цялото си време се мотаят без работа из евтините кръчми на големите градове.
Усмихнах се.
— Е, тогава да влезем в някоя кръчма — предложих аз. — Така съм замръзнал, че трябва с нещо да се подкрепя. Тази проклета мъгла пронизва костите ми. Вие, англичаните лесно я понасяте, а аз обичам да си стоя на топло и окоро мен да е сухо.
Пресякохме улицата и завихме зад близкия ъгъл на пресечката. Напред, през облаците бяла мъгла различих слабата светлина на самотна лампа, показваща близостта на някаква кръчма.
— Да влезем тук — отново предложих аз. — Започвам да треперя от студ.
— Добре, води ме — съгласи се сър Ги.
Тръгнахме надолу по пресечката и спряхме пред входа на пивницата. Погледнах в прозореца.
— Какво чакате? — попита той с недоумение.
— Просто гледам, кой е вътре — обясних аз. — Това е опасно място, сър Ги. Никога не можеш да предскажеш, какво ще стане тук. И предпочитам да заобикалям подобни места. В този негърски район не обичат особено белите посетители.
— Добре смятате, Джон.
След минута завърших огледа си.
— Изглежда, вътре няма никой. Да влизаме.
В тъмният бар над стойката една прашна лампа мигаше над стойката, но светлината и съвсем не стигаше до вътрешните сепарета и масички.
Зад бара се намираше един огромен негър, някакъв черен великан с издадена долна челюст и маймуноподобно туловище. почти не мръдна, когато влязохме, но очите му веднага се приковаха към нас и аз разбра, че ни е забелязал и сега ни разглежда.
— Добър вечер — поздравих аз.
Негърът не бързаше да отговори. Отначало добре ни огледа, а после се ухили.
— Добър вечер, джентълмени. Какво желаете?
— Джин — реших аз. — Два джина. На улицата е много студено.
— Отлично, джентълмени.
Наля ни джин, аз платих и отнесох чашите на масата. Ние със сър Ги веднага ги изпразнихме. Огнената течност ни сгря мигновено.