Отново отидох на бара и взех цяла бутилка. Наляхме си още по една. Огромният негър затвори както преди очи и задряма, като отвреме на време премигваше с едното си око и така следеше действията ни.
Часовникът над него бавно отмерваше секундите. На улицата се изви силен вятър и понесе мъглата на парцали. А ние с Холис спокойно седяхме на топличко и смучехме джин.
Англичанинът пръв започна да говори и около нас се насъбраха сенки. Сър Ги беше много страстен. Отначало ми повтори всичко, което бе споменал и в кабинета ми, така подробно, сякаш го чувах за първи път. Бедните болни, които ги преследва някаква натрапчива мисъл, обикновено така се държат.
Слушах го много внимателно. После му налях джин. И отново го слушах. И отново му налях джин.
Но алкохолът само развърза още повече езика му. Как само се разхождаше по темата! За ритуалните убийства и удължаването на живота по неестествен път — все същата вълшебна приказка отново премина през мисления ми взор. Разбира се, Холис не забрави да допълни, че по негово мнение, Изкормвачът трябва именно днес да се срещне с него.
Възможно е, възможно е, невинно го раздразвах аз и той още повече се разпалваше.
— Е, добре де — казах аз, като не сдържах нетърпението в гласа си. — Нека си представим, че теорията ви е вярна. Дори и затова да ни се наложи да забравим за законите на природата и да повярваме на много предрасъдъци.
Но, за поддържане на разговора, да приемем, че е така и вие сте прави. Нека Джек Изкормвачът е намерил начин да си удължава живота, чрез принасяне в жертва на хора. И както считате, той се намира сега в Чикаго и се кани да извърши поредното си убийство. С други думи, нека предположим, че всичко за което говорихте, е свята истина. Е, и какво от това?
— Как така „какво от това“? — възмути се сър Ги.
— Много просто — и „какво от това“?! — избухнах аз. — Ако всичките ви породени от треската приказки са верни, това не значи, че като седим в тази кръчма, Джек Изкормвачът непременно ще ни се яви и ще ни даде възможността да го убием или заловим. Честно казано, не си представям ясно, какво ще превите с него, ако чудото се осъществи и вие го срещнете.
Сър Ги едва не се задави с джина.
— Ще хвана тази мръсна свиня — каза той. — Ще я хвана и предам на държавата заедно с книжата, доказателствата и документите, които съм събирал много години. Изразходвах цяло състояние за тази работа, чувате ли, цяло състояние! Ако го намеря, то ще бъдат изяснени стотици неразкрити досега убийства, напълно съм сигурен в това.
Казвам ви, дивият звяр е още на свобода! Това е нямащ възраст, вечен звяр, носещ на тъмните богове като жертва човешка кръв!
„Готова работа… — помислих аз. — Нима само половин бутилка алкохол е в състояние да предизвика в един нормален човек такъв словесен поток?“ Но това сега не беше така важно. Сър Ги си напълни отново чашата. Седях и размишлявах, какво да правя с него. Той бързо се приближаваше до истерическото състояние на изпаднал пияница.
— Ето какво още — казах аз, но вече само да поддържам разговора, а не за нова информация. — Вие така и не ми обяснихте, защо считате, че Джек Изкормвачът непременно ще се появи тук някъде.
— О, той ще бъде тук — уверено заяви англичанинът. — Аз съм ясновидец. Зная това.
Но сър Ги не беше ясновидец, той беше просто пиян.
Това започна да ми действува силно на нервите и да ме дразни. Ние седяхме така от цял час и през цялото това време бях принуден да слушам пиянската шумотевица на един идиот. В края на краищата той не беше мой постоянен клиент.
— Достатъчно — казах аз и с ръка преградих пътя на сър Ги към бутилката. — И така изпихте прекалено много. Имам едно предложение. Нека вземем такси и да се махаме. Стана прекалено късно, а нашият неуловим приятел, изглежда, и не мисли да се появява.
Утре, ако бях на ваше място, бих предал събраните сведения и документи на ФБР. Ако действително сте така сигурен в дивата версия, то те биха могли да се заемат с това и да намерят престъпника не по-зле от вас.
— Не! — заупорствува англичанинън. — Никакво такси!
— Но така или иначе, ние трябва да си отиваме — казах аз и погледнах часовника си. — Минава полунощ.
Сър Ги въздъхна, повдигна рамене и като се полюляваше, се изправи. Стигна до вратата, спря се изведнъж и извади пистолета.
— Чуй ме, дай ми го на мене — прошепнах аз, така че бармана да не ме чуе. — Не бива да се върви по улицата пиян и да се размахва пистолет.
Прибрах оръжието и го пъхнах под палтото си. После хванах сър Ги под ръка и го изведох на улицата. Негърът дори не ни погледна, когато излизахме.