След минута стояхме на тротоара и треперехме от студ, като не знаехме накъде да отиваме. Мъглата се бе усилила. Не се виждаше дори другата страна на пресечката. Беше много студено, влажно и тъмно. Независимо от мъглата в гърба ни биеше постоянно вятър и нашепваше нещо тъжно и зловещо. Свежият въздух подейства на сър Ги така, както и предполагах — мъгла и винени пари не винаги се съчетават удачно. Той се наведе така силно напред, сякаш гледаше някъде в мъглата.
Въпреки състоянието си, той изглежда, още се надяваше, че от мъглата ще изкочи насреща му фигурата на престъпника.
Гледах го с отвращение.
— Каква детска наивност — измърморих аз. — Джек Изкормвачът, ама че дивотия! Хобито ви далеч е отишло!
— Хоби ли? — взря се той в очите ми и през мъглата видях изкривеното му лице. — Вие наричате това „хоби“?
— А как иначе? — изръмжах аз. — За какъв дявол ви интересува този митологичен убиец?
Държах го за ръката и не можех да мръдна погледа си.
— В Лондон — прошепна той, — в 1888 година, една от тези развратници бе моята майка.
— Какво?!
Но сър Ги не ме слушаше.
— После ме потърси баща ми — продължи той — и ме осинови. Ние с него се заклехме, да отдадем живота си, но да намерим изкормвача. Отначало с това се занимаваше баща ми. Но той умря в Холивуд, 1926 година, когато попаднал на следата на този негодник. Казват, че го намушкали в пиянско побоище. Но аз знам, кой е неизвестният убиец…
Затова аз се занимавам с тази работа, разбираш ли, Джон? Продължавам делото на баща ми. И ще продължавам докато не намеря този убиец и не го убия със собствените си ръце.
Той е отнел живота на майка ми, живота но стотици други хора и така сам да удължи дяволския си живот. Пие кръв като вампир. Като кръволок живее за чужда смърт. Като бесен звяр живее на този свят, само и само да убива. Той е така хитър, дяволски хитър. Но няма да се успокоя, докато не го намеря, никога няма да се успокоя!
Тук му повярвах: той никога не ще се предаде. Това не бяха празните приказки на пиян човек. Оказа се истински фанатик, така решителен и безжалостен, както и самият Джек.
Утре ще изтрезнее и ще продължи търсенията си. Възможно е, да предаде документите на ФБР. Рано или късно, с настойчивостта си и сериозните мотиви, ще постигне своето. Още в началото се досещах, че има сериозна причина.
— Да вървим — казах аз и го повлякох в мъглата.
— Почакай за миг — опъна се сър Ги. — Върни ми пистолета.
И леко се наведе напред.
— Най-добре се чувствувам, когато е при мен.
Англичанинът с цялото си тяло ме налегна. Опитах се да го отблъсна, но той настояваше:
— Дай ми пистолета, Джон — настоя той.
— Добре де — казах аз и пъхнах ръка под палтото си. След миг я измъкнах.
— Но това не е пистолет — завика той ужасен. — Това е нож!
— Знам.
Рязко хванах свободната му ръка.
— Джон!!! — завика сър Ги Холис.
— Престани най-после да ме наричаш Джон — изсъсках аз и размахах острието над главата му. — Наричай ме просто Джек!