Колониалното управление на Земната федерация реагирало така, както следва да се реагира: игнорирало слуховете и вземало мерки, когато се стигало до викове, лозунги, бунт и гражданско неподчинение. В привилегированите университети започнали да изнасят лекции по колониална политика, специалистите в този профил се ценели високо. Но административните мерки, предприемани спрямо опърничавите колонисти, най-често се свеждали до укрепване на колониалната администрация, икономическа тояга (понякога морков), заплаха за военнополицейски акции с цел възстановяване на реда, демонстративна, макар и не винаги икономически изгодна подкрепа на лоялните режими и разгонване на опозицията — в някои случаи, ако може да се вярва на слуховете, с премахване на най-опасните й водачи.
И все пак, разбира се, е най-добре да не се вярва на слуховете.
Добре познат, отрепетиран и проверен в хода на историята набор средства.
Тази отработена система действала безупречно в продължение на три столетия. Човекът стъпвал от една планета на друга, мир и процъфтяване царели в усвоената част на Вселената. Субпространствените Канали, както стабилните, така и виртуалните, едва смогвали да поемат целия поток товари. Изглеждало, че метрополията е построила солидна язовирна стена, непозволяваща на дребните вълни на сепаратизма да се превърнат в потоп.
Но нито една стена не е вечна. И не всеки язовир би устоял на цунами.
Интересуващите се да узнаят как и защо Колониалното управление е проспало създаването на Лигата на Свободните светове — организация в началото тайна, а след това съвсем легална — ще трябва да преровят купищата издания, посветени на тази тема — от разсекретени документи, придружени с коментари на историци, до приключенски романи. Но за метрополията това било като гръм от ясно небе.
Локалните войни продължавали почти трийсет години. Земята притежавала колосално превъзходство в средства и жива сила, но не била готова да води война за пълно унищожение на противника, а без това условие победата се оказала невъзможна. В края на краищата метрополията, заедно с няколко съхранили вярност към нея колонии, била принудена да отстъпи.
Сплотената през годините на войната Лига все пак оставала доста рехава формация. Десетки причини — икономически, космографски, политически и други — довели до това, че от някогашния единен опозиционен фронт започнали да се отцепват цели групи планети. По едно време дори изглеждало, че самата Лига ще се разпадне на дребни съюзи.
Но в края на краищата това не се случило. Част от планетите, достатъчно слаби, за да няма смисъл да бъдат присъединени, останали независими, друга част помолила да бъде приета обратно в Лигата, някои дори се обърнали за помощ към Земята. От епохата на коалициите оцелял само един съюз, по-слаб от Лигата — Унията на Дванайсетте свята.
С течение на времето притегателната сила на Лигата отслабнала, но не изчезнала напълно. Избухвали бунтове и въстания, влачели се безкрайни кампании за гражданско неподчинение, понякога успявали военни преврати. Лениво протичащи граждански войни прорязвали планетите с демаркационни линии. Случвало се една и съща, при това съвсем неблагодатна планета, да се окаже разделена между Земята, Лигата и Унията.
Именно това станало и на Капка.
И Лигата, и Унията искали да разполагат със свои бази на този кръстопът на търговски маршрути. Строителството едновременно на три плаващи терминала — на три „сестричета“ на Шамандурата, невероятно облекчило тази задача. Защо да се строи, когато можеш да вземеш със сила?
Тук, снишавайки глас, андроидът екскурзовод описваше печалните дни на Разделянето и последвалите години на войни за възстановяване на единството, погълнали огромен брой жертви, без да донесат успех.
Правителството на Земната федерация закъсняло както с оценката на положението, така и с наказателната акция — сепаратистите, не само подстрекавани от Лигата и Унията, но и снабдявани активно от тях с всичко необходимо, завладели по-малките терминали и част от флота и оказвали упорита съпротива. Избягвали да влизат в големи морски сражения, а предпочитали да нападат от засада. Съвсем целенасочено бил пратен в забрава един особено трагичен опит на Федерацията да си върне най-малката от шамандурите.