Валдемар Мриш се прозя демонстративно.
— Някои неща могат да се синтезират от неорганични вещества — продължаваше невъзмутимо Шеленграм. — Други отглеждаме в парници или на плаващи хранителни комбинати. И накрая, съвсем малка част получаваме при преработка на това, което затлачва йонообменните филтри. Между другото, от известно време Независимите са се научили да пасат рибните си стада из нашите планктонови полета — успяват да ги управляват по някакъв начин, а ние все още не разполагаме с противодействие срещу този пладнешки грабеж. Но така или иначе, сега все още можем да задоволяваме потребностите на нашата зона на шейсет процента. Бих искал особено да подчертая — при нормално функциониращи хранителни комбинати, а няма съмнение, че противникът ще насочи вниманието си към тях веднага щом военните действия започнат. Нагледен пример за това е скорошната диверсия срещу един от нашите комбинати. Като се отчитат вероятните трудности с вноса, гладът ще е почти неизбежен, но аз разбирам, че висшите интереси трябва да надделяват над личното страдание… — Шеленграм произнесе последните думи с преднамерено сух тон, за да не заподозре някой от присъстващите, че се подиграва.
— И трябва да има ред! — използва паузата, за да напомни за себе си Хипел, след което запелтечи: — А то какво става — аз искам партида сглобяеми влекачи, а те ми пращат плаваща нефтена платформа в комплект с геолог. За какво ми е на Капка нефтена платформа?! Пиша заявка за сто андроида, пробутват ми двайсетина дълбочинни пилоти, при това недоучили…
Никой не му обръщаше внимание.
— Благодаря ви — каза флаг-адмиралът, гледаше Шеленграм. — Продоволствието, затрудненията с вноса, всичко това ще бъде отчетено. Това е важно… Има ли нещо друго? С една дума, вие, като водещ експерт, можете да гарантирате решителен успех във войната, при минимални затруднения?
— Не — отвърна сухо Шеленграм. — Съвсем обратното. Гарантирам ви пълен провал.
Адмирал Мриш подскочи на стола си. Лицето му се покри с алени петна.
— Успокой се, Валдемар! — изпревари изблика му флаг-адмиралът. — Господин Шеленграм, бихте ли пояснили мисълта си? Ако правилно сме ви разбрали, вие не вярвате в успеха?
— Шикалкави, мда — произнесе със затворени очи господин Адмиралисимусът.
— Абсолютно не вярвам.
Хипел не успяваше да попие стичащата се по челото му пот. Останалите шестима гледаха Шеленграм — едни спокойно и очаквателно, другите — с възмущение и гняв. Като цицина. Като вредно насекомо, заслужаващо точно толкова внимание, колкото да бъде смачкано с подметка.
Шеленграм игнорира възмущението и си позволи достатъчно дълга пауза. Интересите на Федерацията, престижът на Земята… Акция на възмездие, решителна и безпощадна, оправдана от висшия закон на справедливостта… Тези типове са свикнали да се прикриват зад високопарни думи. Винаги го правят. Нима хората като цяло са толкова глупави, че не могат да забележат очевидното? Кой знае защо, само единици от тях разбират нещата ясно — интересите на Земята нямат много общо с интересите на тази петорка. Кои са те: хищници? Не, най-обикновени хора. Не са маниаци, нито злодеи, не са и опасни параноици. Негодници? О, не? Изкачете се на някой висок пост, от който хората в краката ви изглеждат като мравки, и тогава ги съдете… Земята е на тяхна страна. О, те са положили невероятни усилия, за да им позволят да играят вабанк — укрепвали са нужните връзки години наред, осигурили са си поддръжката на могъщи политически сили и търговски империи, едва ли са бъркали дори веднъж, използвали са влиянието си, за да изтикат нагоре подходящия човек, делили са незаконните доходи… И сега им позволяват да рискуват. Позволяват им да започнат война, вместо да бъде даден ход на проекта за космически свръхтерминал, а Капка да потъне в забрава. Позволяват им да вложат в предстоящата касапница повече средства, отколкото би струвал този свръхтерминал, да не говорим за такава дреболия като човешкия живот. Позволяват им да разделят и занапред една не особено перспективна, изцяло водна планета, само за да запазят Капка за себе си и да останат на власт…
Господи, колко само са ми омръзнали, помисли Шеленграм. Навсякъде и винаги едно и също — този безконечен и безсмислен бяг на хамстера в колелото. Гадове. Хора.