— Има сериозни основания да предполагаме — каза той, гледаше ги право в лицата, — че командването на зоните на Лигата и Унията разполага с тунелна бомба.
Много отдавна, след като човечеството веднъж вече едва не било изтрито от лицето на Земята в случайна катастрофа и постепенно възстановило числеността си дотолкова, че усвояването на близкия, а след това и далечния космос придобило практически смисъл, в просторите на Галактиката било открито явление колкото загадъчно, толкова и невероятно полезно: тунелната сингуларност. Откритието станало случайно — един експериментален субсветлинен кораб, тежко и неповратливо чудовище, чието име е забравено отдавна, извършвал изпитателен полет в далечните предели на Слънчевата система и внезапно и необяснимо изчезнал… и се появил, без никакви повреди, на двеста парсека от родното светило. С изплашен, но жив и здрав екипаж. С непроменени до грам горивни запаси. Със същата скорост. И нещо повече — след като се ориентирал в ситуацията, екипажът успял да снижи скоростта, да разчете точния маршрут и да върне кораба!
Едва ли вече има значение дали така е била открита тунелната сингуларност и първият (от вече стотината известни) стабилни субпространствени Канали — кратък път към звездите, уви, невинаги прокаран натам, накъдето бихме желали. Стотина години по-късно, когато тунелните полети вече били ежедневие, хората възприемали като нещо съвсем естествено рейсов маршрут от три-четири скока в Каналите, прекъсван от няколкоседмичен полет в обикновеното пространство, някъде през три спирални ръкава от крайната точка. Поне за известно време човечеството се радвало на плодовете на своето откритие. По принцип строителството на всепространствени кораби, индуциращи изкуствена сингуларна тръба, се смятало за възможно, но неоправдано икономически и затова го отложили за по-добри времена. Красива, но безперспективна идея.
Но както често става, след добрите времена идват лоши. Войната на земяните със сепаратистите едва приключвала, а вече не само Земята, но Лигата и дори бедничката Уния разполагали с флотове от всепространствени бойни и транспортни кораби.
Тунелната бомба се появила доста по-късно. Както се случва много рядко, но все пак се случва, индуцираната сингуларност отпърво послужила на човечеството за макар и разрушителни, но не фатални цели. И причината за това не бил човекът, а техническите затруднения. Компактното устройство, което не превишавало по обем обикновена тактическа бойна глава, се отличавало от ходовата част на всепространствения кораб по една-единствена особеност: то не индуцирало Канал, а засмукваща сингуларна яма. С вход, но без изход. Път наникъде, отчасти наподобяващ черна дупка.
Противопланетно оръжие.
Някои теоретици все пак твърдели, че изход от ямата има. Някъде на другия край на галактиката или, което е по-вероятно, в друго пространство. Слабо утешение за жертвите.
Никой и никога не е използвал тунелно оръжие в битки между космическите ескадри — по същата причина, по която и мухите се трепят с мухобойка, а не с фугасен снаряд. Никой още не е използвал тази бомба според единственото й предназначение — или защото не е имало подходящ случай, или от страх, че ще предизвика ответна реакция.
Десетина незначителни астероида и една студена газова планета послужили за изпитателни полигони. Астероидите изчезнали практически мигновено, засмукването на планетата продължило няколко секунди. Не останало нищо, дори колапсари — ямите се затворили след съвсем кратко време, зависещо от мощността на бойната глава.
Мирни съглашения между Земята, Лигата и Унията ограничили базирането на тунелно оръжие до една планета за всяка от страните. Официално на Капка не съществуваше тунелно оръжие, но в действителност Шамандурата държеше на борда си един тунелен заряд. Разбира се, че държеше — дълбоко под ватерлинията, в долния трюм, под охраната на специално подбрани тъпаци от вътрешната гвардия, които нямаха ни най-малка представа какво пазят. Едва ли това бе най-подходящото място. Шеленграм беше сигурен, че изборът е на Адмиралисимуса, който вероятно категорично бе забранил бомбата да бъде поставена в близост до неговите покои. Като че ли това имаше някакво значение.
В продължение на няколко секунди Шеленграм се наслаждаваше на реакцията на присъстващите. Те бяха шашардисани. Вероятно така изглежда бик, спрян с удар с чук по челото в мига, когато е набрал инерция. А после бикът рухва…
Тези не рухнаха… Няколко секунди на повсеместно вцепенение и ето — бузата на Мриш потръпва нервно, лицето на Риенци се налива с кръв, Велич се усмихва криво, Монтегю е побледнял, а нещастният Хипел се опитва да се смали още повече, макар че и без това се е свил до крайност… Лавров-Печерски диша шумно.