— Не е тъй просто, лейтенант — отвръща Моржа и е вижда, че знае нещо, но не може да го каже. — Ако въобще те интересува, ще ти кажа, че лично аз протестирах. Това поне утешава ли те?
— Ами, не особено — викам. — Но все пак благодаря.
— Моля. И чуй един съвет: не търси справедливост, в най-добрия случай ще се натъкнеш на целесъобразност. От „синчетата“ има една полза — благодарение на тях от време на време на периферията попада достоен човешки материал. Ето Капка например — където отиваш ти. Така че и Федерацията печели. Успешни изплавания, лейтенант.
Допихме кокосовата и взехме кимионова. Момичетата отдавна бяха изгубили интерес към нас, само една се позавъртя, но Моржа изсумтя под мустаци и все едно я издуха. А аз му викам:
— Хубаво, да оставим това. Избрах Капка — но на вас защо не ви хареса?
— Кой ти каза? — ръмжи Моржа.
— Ами никой. Така ми се стори.
Той обърна поредната чашка, закашля се и поръча салата от морска краставица. А пък аз така и не мога да се успокоя, макар че сам виждам, че вече досаждам на човека. Какво пък толкова, вдругиден няма да съм тук, отрязан клон, а на Капка мога да ругая и Моржа, и Кашалота, че и самия главнокомандващ.
Истината е, че Капка съвсем не е най-лошият вариант. Прилична планета, кислород, адаптация — не се налага да си тровиш организма с химикали, — а че е водна, няма нищо лошо, нали затова сме ние, дълбочинниците. Кого другиго ще ценят там, ако не нас?
Заех се да му развивам тази мисъл. Един вид, и без това тук си нямам никого, нищо не ме задържа и още не се знае кой в края на краищата ще спечели, аз или „синчетата“. Пък в земните океани къде ще се потопиш като хората — дъно навсякъде. Некадърникът и в река ще се удави, няма с какво да ме уплашиш, не съм от страхливите. Половината от сегашните адмирали са служили на Капка — ще се върна след петнайсетина години, ще си купя сал с градинка, ще отглеждам скаридки…
В началото Моржа изопна лице, после, гледам, взе да се подхилква, но пак се намръщи, сякаш съм му изстискал лимон в чашата. Помълча малко, после рече полугласно:
— Ти там в началото гледай да оцелееш. Носи се слух, че от идната година започват ускорени курсове, специално за Капка. Не знам как е в другите Центрове, но при нас със сигурност. Потапяне — изплаване, изплаване — потапяне. Торпедна атака. Ракетен залп. Половингодишен курс — и отивай да се плацикаш. Или по-точно — да се давиш.
— И „синчетата“ също ли? — поинтересувах се.
— Не, защо? Ще съберат най-способните в отделен поток и за тях само основен курс. Нали знаеш кои при нас са най-способните? А останалите — след теб. Капка не за пръв път иска десет пъти повече, отколкото можем да й дадем. Така че този път решиха да отговорят на исканията.
— Война? — попитах шепнешком, за да не плаша хората наоколо. Не бях чувал на Капка да се води война, макар че и мир там, разбира се, няма. — Земята е решила да си разчисти сметките с Лигата?
— Как бих могъл да знам, лейтенант? Защо — не ти ли харесва?
— Не, защо — отвръщам. — Човечеството трябва да е единно, по това няма спор.
Не ми каза нищо повече. Нито за Лигата, нито за Унията, за Разделянето, макар че на Капка, доколкото ми е известно, това е най-болезненият мазол. А би могъл да ми разкаже, руснаците имат голям исторически опит по тази част. Изгубили са собствената си страна, друга така и не са създали, никъде не ги обичат.
— Запомни за всеки случай: всичко става на този свят. И още — не си го чул от мен, ясно? — Кимам — един вид, разбрано, а той дъвче морска краставица, суче мустаци и налива ум и разум в главата на лейтенанта новобранец. — Защото на мен какво ми пука? Старият Морж ще си лежи на плажа и ще си пече гръбчето. Моржа, Моржа. Какво си се облещил? Да не мислиш, че не знам как ми викате? До пенсийката остава една година, имам награди, какво повече може да искам? Всеки за себе си, така е в тоя живот. Между другото, щях да те питам — ти наистина ли си готов да загинеш геройски, както се фукаше вчера на изпита?
— Зависи от ситуацията — отвръщам, — но ако се наложи… По-добре, разбира се, да не се стига дотам.
— Ама че си глупак — вика ми той и аз не вярвам на ушите си. Целият е зачервен, очите му направо ще изхвръкнат, наежил се — май го е хванала кимионовата. — Отговори както са ви учили, не споря. По принципа за нанасяне максимални поражения на противника… даже на Кашалота му хареса. Само че виж какво ще ти кажа, малкият — зарежи! Откажи се. И когато някой тъпанар вземе да ти втълпява, че идеите на политиците струват дори само един човешки живот — фрасни го в мутрата мълчаливо. Не се съгласявай да умираш заради чужди игри. А ако наистина стане напечено — по-добре се предай в плен и оцелей, но не позволявай на никого да се разпорежда с две неща: с мислите ти и с живота ти, ясно?