— А така! — възторжено извика Кали. — Две от три!
Сферата стана зелена. Тишината се взриви от аплодисментите на тълпата.
— Спечели ли? — не вярваше чиновникът. — Той ли спечели?
— Разбира се, че той победи! Елате да го видим. Хайде, Капитане!
Ридра вече си пробиваше път из навалицата. Рон тръгна след нея, а Кали повлече Епълби. Стълбата ги заведе в стая, където няколко мъже и жени бяха обкръжили лежащият на дивана Кондор — огромна птица, оцветена в златисто и червено. Той трябваше да се сражава с Катраненият, застанал сам в ъгъла. Вратата към арената се отвори и се появи Брас, плувнал в пот.
Кали веднага го хвана.
— Ей! Беше страхотно! Един Капитан иска да говори с теб.
Брас се протегна, отпусна се на четири крака, от устата му се чу глухо ръмжене. Тръсна грива. Златистите му очи се разшириха от учудване.
— Ка’итан Вонг! — устата му, разтегната от бивните, не можеше да се справи със съгласните, които се произнасят със слепени устни. — Харесах ли ви тази вечер?
— Толкова добре се справихте, че искам да ви взема за пилот към Спецели — тя го почеса зад ухото. — Навремето ми казахте, че бихте искали да ми демонстрирате майсторството си.
— Да — кимна Брас. — Но ’исля, че това е сън.
Той захвърли лъвската кожа и започна да бърше потта от врата и ръцете си. Улови потресения поглед на митничаря и поясни:
— Козметохирургия.
— Покажете му вашия психоиндекс — каза Ридра. — Искам да ви одобри.
— Утре ли тръгва’ме, Ка’итане?
— Сутринта.
Брас извади тънка метална пластинка и я подаде на Епълби.
— Вземи, митничар!
Чиновникът се зае внимателно да изучава знаците. Извади от задния си джоб таблица със стандартни индекси, но реши да остави по-сложните изчисления за после. Опитът му говореше, че Брас е добър пилот.
— Мис Вонг… извинете, Капитан Вонг, а техните карти? — той посочи Кали и Рон.
Рон се изви и се почеса по гърба.
— Не се безпокойте засега, все още нямаме Първи Навигатор. Ще ги проверим по-късно. Сега трябва да съберем екипажа.
— ’ълен екипаж ли ви тря’ва, Ка’итане?
Ридра кимна.
— Какво ще кажете за Окото, което се върна с вас?
Брас поклати глава:
— То изгу’и Ухото и Носа. Те ’яха истинска тройка. Окото шест часа вися навън, докато не го закарах’е о’ратно в ’оргата.
— Ясно. Не можете ли да препоръчате някого?
— Нищо конкретно. Тря’ва ’росто да ’огледне’ в Сектора на Разединените и да види’ кой е останал.
— Ако искате до сутринта да имате готов екипаж, трябва да отидем там веднага — обади се Кали.
— Тогава да тръгваме! — каза Ридра.
Отправиха се към стълбата. Митничарят тихо попита:
— Секторът на Разединените?
— Това ли ви безпокои? — засмя се Ридра.
— Ами… не съм очарован от тази перспектива.
— Заради покойниците? Спокойно, няма да ви ухапят.
— Доколкото знам, на съществата, обладаващи тела, е забранено да посещават Сектора на Разединените.
— Забраната се отнася само за определени райони — поправи го Ридра и всички се засмяха. — Ако не се наложи, няма да влизаме в тях.
— Желаете ли да си получите дрехите? — попита момичето на гардероба.
Посетителите се спираха, за да честитят на Брас победата, да го потупат по рамото или просто да го поздравят с щракане на пръсти. Брас прехвърли наметалото си през главата. То покри раменете и врата, плътно обви ръцете и бедрата. Той поздрави тълпата и започна бавно да се изкачва по стълбата към изхода.
— Наистина ли можете да оцените пилота по неговото поведение на арената? — обърна се Епълби към Ридра.
Тя кимна:
— На кораба нервната система на пилота е непосредствено свързана с апаратурата за управление и маневри. Полетът през хиперстатиса представлява борба между пилота и полето. Трябва да притежава великолепни рефлекси и напълно да владее своето тяло-кораб. Опитният транспортник може доста точно да определи как ще се държи пилота във вихрите на хиперстатичнотото поле.
— Чувал съм за това, разбира се, но го виждам за първи път. Според мен е доста… впечатляващо зрелище.
— Така е — съгласи се Ридра.
Когато стигнаха до изхода, балонът отново се освети. Кондорът и Катраненият кръжаха из него.
На тротоара Брас се отпусна на четири крака и се обърна към Ридра:
— А ’о’ощник и взвод?
— Искам да получа взвод, който е участвал само в един полет.
— Защо са ви толкова нео’итни?
— Ще ги тренирам по мои методи. По-опитните са прекалено устойчиви и не се поддават на обучение.
— Взвод, който е летял са’о веднъж, ’оже да създаде ’ного не’риятности. Не у’еят ’очти нищо. Никога не съ’ летял с такива.