— Тоя ще пасне! — засмя се гигантът.
— Къде ще лекува’е раните? — запита Брас.
Ридра въпросително вдигна вежди.
— Да на’ери’ Първи Навигатор — поясни пилотът.
— В моргата.
Рон се намръщи. Кали зяпна от учудване. Мъждукащите пламъчета обвиха врата му, след това отново се върнаха върху гърдите.
— Вижте, Капитане, Първият Навигатор трябва да бъде момиче, което…
— Тя ще бъде! — прекъсна го Ридра.
Напуснаха Сектора на Разединените и с монорелсовата линия. Преминаха през кварталите на Транспортния град в посока към космодрума. Сини сигнални огньове прорязваха тъмнината. Корабите се издигаха върху стълбове ослепителен пламък, втурваха се в небето с оглушителен рев, за да се превърнат само след секунда в кървава звезда, стопяваща се в нощта.
Продължиха да се шегуват още двадесетина минути. Стартовите огньове хвърляха зеленикави отблясъци върху лицата им. Само митничарят вървеше мълчаливо и ги наблюдаваше. Опитваше се да си спомни лицето й, гласа й, тялото й. Но тя отново и отново се изплъзваше, оставяйки след себе си болка и пустота.
Когато слязоха от откритата платформа, от изток задуха топъл вятър. Облаците се разпръснаха, показаха се Луната. Червеникавият градски смог остана зад тях. Отпред се извисяваше Моргата — студена и черна.
Спуснаха се по стъпалата и тръгнаха през мъртвия двор. Градината от метал и камък изглеждаше свръхестествено в мрака. Тук не растеше нищо.
Забелязаха масивна врата. Никъде нямаше осветление.
— Как ще влезем? — попита Епълби, когато се приближиха.
Ридра свали от врата си златния капитански диск и го притисна към някакво устройство до вратата. Нещо забуча, светнаха лампи и врата се отвори. Ридра прекрачи прага, останалите я последваха.
Кали си удари главата и погледна металните сводове.
— Знаете ли, тук е замразено толкова транспортно месо, че ще стигне да се изследват стотина звезди с планетите им.
— И митничари — добави Епълби.
— Не мога да си представя защо ще замразяват митничари — отбеляза Кали.
— Въпреки това го правят — сухо отговори чиновникът.
— Много по-рядко от транспортници — обади се Ридра. — Работата на митничаря е наука, а работата на транспортника, маневриращ в хиперстатиса, е изкуство. След сто години може и тя да се превърне в наука. Би било чудесно. Но засега много по-рядко се срещат хора, опознали тайните на това изкуство, и много по-лесно се намират такива, които са изучили правилата на науката. Освен това е замесена и традицията. Транспортниците са свикнали да работят съвместно с живи и мъртви. А за митничарите е трудно… Тук са самоубийци.
Минаха през приемната зала и по коридора стигнаха до хранилището. С асансьора се качиха в неравномерно осветена стая, чийто стени се издигаха на десетки метри. Там бяха разположени стъклените сандъци-гробове. Иззад замъглените, замръзнали стъкла се забелязваха очертанията на тъмни фигури.
— Ако нещо ми е непонятно, това е завръщането — благоговейно прошепна чиновникът. — Нима всеки мъртвец може отново да се съедини с тялото си? Права сте, Капитан Вонг, митничарите не са свикнали да говорят за такива неща.
— Всеки един самоубиец, който се лишава от тяло по обичайните канали на Моргата, може да бъде съживен. Но случайната смърт, когато Моргата не може да възстанови тялото, или естествената смърт, която чака всеки от нас на около сто и петдесетгодишна възраст, е окончателна. Но ако се възползвате от услугите на Моргата, записът на матрицата на мозъка ви ще се съхрани и способността ви да разсъждавате може да бъде възстановена когато трябва, макар че съзнанието ви ще изчезне.
Пред тях като шлифован кварц блестеше триметровия кристал на регистратора.
— Рон — извика го Ридра. — Не, Рон и Кали.
Навигаторите се приближиха и замряха в недоумение.
— Капитане, сигурно знаете за някой Първи, който неотдавна се е лишил от тяло, и мислите, че ще успеем…
Ридра поклати глава. Прокара пръстите си по блестящата повърхност на регистратора. На огънатия екран в основата замигаха думи. Спря ги с пръст. „Втори Навигатор“. Не, по-нататък. „Първи Навигатор“. Това е. Тя изчака малко, след което ръката й бързо се задвижи в различни посоки.
— … мъже, мъже, мъже, жени. Кали, Рон, говорете.
— За какво?
— За себе си, за това, което желаете.
Погледът на Ридра бе отправен някъде далече — гледаше между екрана, гиганта и юношата.
— Ами… добре — Кали се почеса по главата.
— Хубавичка — каза Рон. — Искам да е хубава.