— То започва така:
— Останалото прочетете сам. Поместено е във втората ми книга. Не би ви харесало да губите поета по седем пъти на ден — това е много раздразнително.
Той каза само:
— Значи сте знаели, че аз…
— Да, знаех и знам. И много се радвам.
Дъхът му се възвърна и се случи невероятното — той се усмихна!
— Когато бях донаборник, мис Вонг, и за първи път попаднах в казармата, говорехме за момичета и само за тях. Веднъж някой каза за своята приятелка — тя е толкова хубава и добра, че не ми трябва нищо повече, обещанието й ми е достатъчно. — Той си позволи да се разхлаби. Раменете му се отпуснаха само с един сантиметър, но изглеждаха по-широки с пет. — Ето какво чувствам в момента.
— Благодаря, че сте толкова откровен — каза Ридра. — Харесвате ми, генерале. Обещавам ви, че чувствата ми няма да се променят до следващата ни среща.
— Аз… Благодаря ви. Мисля, че това е всичко. Просто съм ви благодарен… за разбирането, за обещанието. Трябва ли вече да тръгвам?
— Ще стартираме след десет минути.
— Писмото ви — предложи той. — Аз ще го изпратя.
— Благодаря.
Тя му подаде листа, генералът го взе и леко задържа ръката й. След това се обърна и излезе. Две минути по-късно Ридра видя платформата да се движи към бетонното здание на стартовия комплекс, осветена от лъчите на изгряващото слънце.
ЧАСТ ВТОРА
ВЕР ДОРКО
I
Обработеният текст се показа на екрана. До компютъра вече имаше натрупани няколко страници с определения, които бе получила по пътя на граматични изводи. Захапала долната си устна, Ридра гледаше таблицата с честотите на дифтонгите11. Окачи на стената три листа, които беше озаглавила:
„Възможна фонематична структура.“
„Възможна фонетична структура.“
„Семантични и синтактични неясноти.“
Последният лист съдържаше проблема, който на всяка цена трябва да бъде разрешен. Въпросите можеха да бъдат формулирани по данните от първите два листа.
— Капитане?
Тя се обърна. От входната врата се подаваше Дяволчето.
— Да?
— Какво ще си поръчате за обяд? — дребният готвач беше юноша на седемнадесет години. От къдравата му коса стърчаха чифт присадени рога, с върха на опашката се почесваше зад ухото.
Ридра вдигна рамене.
— Нищо специално. Ще обядвам заедно с взвода.
— Тия момчета ще ядат и помия, ако им сервирам. Никакво въображение! Какво ще кажете за задушен фазан или печен дивеч с яйца?
— Настроен си да готвиш домашна птица, а?
— Ами… — той пусна дръжката на вратата, хвана се за горния й край и се залюля. — Бих искал да приготвя нещо от дивеч.
— Ако никой не възразява, сервирай фазан, печени яйца и бифтек с домати.
— Ей сега е готово!
— И за десерт — торта с ягоди!
Дяволчето щракна с пръсти и изчезна. Ридра се засмя и се обърна към компютъра.
Изучаваше третият пример за това, което може да се окаже синкопа12, когато креслото й внезапно се катурна. Записките се разпиляха. Тя също щеше да падне, ако не бе успяла да се хване за пулта. Обшивката на креслото се скъса, видя натегнатия силикон.
Ридра се обърна по посока на болезнения вик и видя Дяволчето, чието коляно кървеше от удара в стената.
Тласък.
Тя се облегна на мократа облегалка на креслото. На екрана за вътрешна връзка се появи лицето на Помощника.
— Капитане!
— Какво, по дяволите, беше това? — възкликна Ридра.
Контролните светлини на пулта се запалиха. Корабът отново се разтресе.
— Още ли дишаме?
— Да, само че… — лицето на Помощника се наля с кръв. Появиха се черни петна, предизвикващи неприятни усещания. — Да. С въздуха всичко е наред. Неприятности в захранващата система.
— Ако проклетите помпи… — тя изключи екрана.
Раздаде се гласът на Флоп, началникът на машинното отделение.
— Господи, Капитане, нещо ни удари!
— Какво?
— Не знам — Флоп погледна някъде извън обхвата на камерата. — Двигатели „А“ и „В“ са наред. Но „С“ искри като фойерверк на Четвърти юли13. Къде, по дяволите, се намираме сега?
— На един час път до Луната. Дори не сме напуснали обсега на Звезден Център — 9. Навигация?
Ново превключване на екрана.
Появи се тъмното лице на Моли.
— Къде сме? — попита Ридра на немски.
Първият Навигатор бързо изчисли възможната орбита и я определи по две вероятностни логаритмични криви.
— Кръжим около Земята — обади се Рон.
— Нещо ни отклони от курса. Не можем да пуснем двигателите и сега се носим по инерция.