— Не се придвижих по-напред от вашите военни специалисти.
Меката линия на устните й се изви във вежлива усмивка.
— Ако изходя от онова, което знам за вас, мис Вонг, това също не ме учудва.
Коя е тя? Генералът задаваше въпроса на абстрактен събеседник. Питаше собственото си отражение. Питаше за нея. Много, много въпроси. Трябва да знам всичко за нея. Важно е. Трябва да знам.
— Първо, генерале, Вавилон-17 не е шифър.
Мисълта му се върна към предмета на разговора.
— Не е шифър? Мислех, че криптографския отдел установи, че… — той се запъна. Не беше сигурен в заключенията на криптографския отдел, а и искаше да спечели време, за да се отскубне от рифовете на скулите й, да излезе от пещерите на очите й.
Генералът напрегна мускулите на лицето и заповяда на мислите си да се върнат към Вавилон-17. Нахлуването — Вавилон-17 може да се окаже ключът към прекратяването на една двадесетгодишна война.
— Искате да кажете, че опитите ни да дешифрираме Вавилон са безсмислени, така ли?
— Това не е шифър — повтори тя. — Това е език.
Генералът се намръщи.
— Както и да го наречеш — шифър или език, — засега не сме го разгадали. Отдавна започнахме да работим над него, но все още сме дяволски далече от целта.
Напрежението от последните месеци си казваше думата — езикът му стана непослушен, а гласът — дрезгав. Усмивката й изчезна. Ръцете й бяха на масата. Прииска му се да заглади впечатлението от последните си думи.
— Вие лично свързан ли сте непосредствено с работата на криптографския отдел? — гласът на Ридра звучеше успокояващо.
Той поклати глава.
— В такъв случай ще ми позволите да ви обясня някои неща. Най-общо, мистър Форестър, има два типа шифри. Към първият вид се отнасят букви или символи, използвани вместо букви, които се разместват и преобразуват в съответствие с някакъв модел. При вторият случай букви, думи или групи от думи се заменят от други букви, символи или думи. Шифърът може да се отнася към един от двата типа или да е комбинация между тях. Но и двата вида имат едно общо свойство — щом намерите ключа, остава ви само да го използвате и се получават логични изречения. Езикът обаче си има своя собствена вътрешна логика, собствена граматика, свой начин за обличане на мислите в думи с незначителни отклонения в смисъла. Няма ключ, който да пасне на всички смислови значения, застъпени в езика. В най-добрия случай ще получите само приблизително значение.
— Искате да кажете, че Вавилон-17 се преобразува в друг език?
— Съвсем не. Това беше първото, което проверих. Може да вземем вероятното разположение на различните елементи на Вавилон и да видим дали имат нещо общо с разни езикови образци, дори да са разположени в друг порядък. Не, Вавилон-17 е самостоятелен език, който засега не разбираме.
— Ясно — Форестър се опита да се усмихне. — Според вас това не е шифър, а чужд език, и ние се налага да отстъпим.
Дори да е поражение, от нейните устни не излиза толкова горчиво.
Обаче Ридра поклати глава.
— Страхувам се, че не ме разбрахте правилно. Един неизвестен език може да се разбере и без превод. Например линейния Бихетски език. Но за да стане така и с Вавилон-17, трябва да знам много повече.
Генералът, изумен, повдигна вежди.
— Какво още искате да знаете? Дадохме ви копия от всички образци. Когато получим нова информация, непременно…
— Генерале, трябва да знам за Вавилон-17 всичко, което ви е известно — къде сте го открили, кога, при какви обстоятелства. Ключът към загадката може да е навсякъде.
— Предадохме ви цялата информация, с която раз…
— Дадохте ми десет страници машинописен текст, писан през два интервала, който съдържаше шифър с кодово название Вавилон-17. Попитахте ме какво означава. Нищо не мога да кажа, изхождайки от толкова оскъдна информация. Дайте ми още данни и ще се постарая да ви зарадвам. Много е просто.
Ако всичко е толкова просто, помисли си генералът, никога не бихме се обърнали към вас, Ридра Вонг.
Тя каза:
— Ако всичко е толкова просто, никога не бихте се обърнали към мен, генерал Форестър.
Той замря. За миг повярва, че тя умее да чете мисли. Не, разбира се, просто би трябвало да знае. Трябва ли?
— Мистър Форестър, вашите специалисти успяха ли да определят, че това не е шифър, а език?
— Ако са успели, на мен не ми е доложено.
— Сигурна съм, че не са. Нахвърлила съм някои забележки по граматиката. А те?
— Не.
— Повярвайте, генерале, всички те знаят много за шифрите, но нямат никакво понятие за същността на езика. Точно поради тази идиотска тясна специализация не работя с тях през последните шест години.