— С каква скорост и в какво направление?
— Кали се опитва да разбере.
— Ще се опитам да погледна навън — Ридра извика Групата на Разединените. — нос, как мирише това?
— Вони. Непознат мирис. В затруднение сме.
— Чуваш ли нещо, Ухо?
— Нищо, Капитане. Всички течения на хиперстатиса в този район са спокойни. Ние сме твърде близко до гравитационен център. Има слабо течение — около петдесет спектъра — в направление К. Но не мисля, че ни е отнесло далеч. В момента се движим в магнитосферата на Земята по инерция от последния тласък.
— Око, как изглежда?
— Като вътрешността на кофа за въглища. Каквото и да се е случило с нас, избрали сме най-тъмното място. Според мен течението е достатъчно силно и може да ни завлече в благоприятен поток.
Намеси се гласът на Брас:
— ’их искал да зная какво става, ’реди да влезем та’. И на ’ърво ’ясто — къде с’е, ’ърви?
— Навигация?
Изкуствената гравитация на кораба се стабилизира, креслото застана на мястото си. Малкото Дяволче клатеше глава и мигаше. Лицето му бе изкривено от болка.
— Какво стана, капитане? — прошепна юношата.
— Проклета да съм, ако знам! — отвърна Ридра. — Но ще разбера!
Обедът премина в мълчание. Момчетата от взвода — на възраст около двадесет години — се хранеха, по-тихи от трева. На офицерската маса Навигаторите седяха срещу Разединените. Тлъстият помощник наливаше вино на екипажа. Ридра обядваше с Брас.
— Не зная — той тръсна гривестата си глава, въртейки чашата в лапите си. — Всичко ’еше толкова тихо, с’окойно, нищо не ’редвещаваше… Това, което се случи, стана вътре в кора’а.
Дяволчето, със здраво бинтован крак, унило внесе тортата, отдели крак, унило внесе тортата, отдели порции за Ридра и Брас и се запъти към мястото си на масата на екипажа.
— Така — каза Ридра. — Обикаляме около Земята, апаратурата не работи, дори не можем да определим къде се намираме!
— А’аратурата на хи’ерстатиса е здрава — напомни й Брас. — ’росто не знае’ изходните координати, за да на’рави’ скок.
— И не можем да скочим, ако не знаем откъде тръгваме — тя разсеяно огледа столовата. — Как мислите, Брас, надяват ли се да се измъкнем оттук?
— Надяват се вие да ги из’ъкнете, Ка’итане!
Тъмните устни на Ридра докоснаха ръба на чашата.
— Ако не ’ред’рие’ете нещо — продължи Брас, — ще си сед’ тук още шест ’есеца, ще ’оглъща’е кулинарните ’роизведения на Дяволчето и накрая ще се задуши’. Дори не ’оже’ да из’рати’ сигнал за ’едствие, докато не влезем в хи’ерстатис с ’остоянен канал за свръзка. Навигаторите не ус’яха да из’ислят нищо. Са’о о’ределиха, че се движи’ ’о голя’ кръг.
— Би трябвало да имаме илюминатори. Тогава бихме могли да погледнем към звездите и си определим орбитата. Би ни отнело около два часа.
Брас кимна.
— Виждате ли докъде водят съвре’енните удо’ства. Един стар секстант14 и няколко илю’инатора биха свършили до’ра ра’ота, но с’е натъ’кани догоре с електроника и затова се седи’ и не знае’ какво да ’рави’.
— Обиколка… — Ридра остави чашата си.
— Какво?
— Дер Крайс — каза тя и се намръщи.
— Какво е това?
— Ратас, орбис, ил керхио — тя натисна с длан по масата. — Кръг. Това е думата „кръг“ на различни езици.
Брас се опита да се намръщи и лицето му придоби ужасно изражение заради бивните.
— Сфера — продължаваше Ридра. — Ил глобо, гумлас — тя стана, — куле, куглег, кринг!
— Какво о’що и’ат езиците с нашия ’ро’ле’? Кръгът си е кр…
Но тя побягна от столовата със смях. В каютата си грабна записките по превода. Очите й бързо бягаха по редовете. Натисна бутона за връзка с навигаторите. Рон тъкмо си бършеше устата.
— Капитане? Какво искате?
— Часовник. И… торбичка с топчета.
— Какво?!
— Ще имате време да си доядете тортата. Веднага елате в G-центъра.
— Топ-че-та — произнесе Моли изумена. — Топчета?
— Поне един човек от взвода е помъкнал торбичка с топчета за игра. Намерете го и ме чакайте в G-центъра.
Тя скочи от падналата облегалка на креслото, излезе от каютата, зави в седми радиален тунел и се отправи по цилиндричния коридор към голямото сферично помещение на G-центъра — гравитационния център на кораба. Това беше сфера с диаметър десет метра, където в безтегловност бяха разположени чувствителните прибори на гравиметричното оборудване. Миг по-късно от противоположния вход се появиха навигаторите. рон носеше торбичка със стъклени топчета.
— Лизи има молба да й върнете топчетата до утре, защото момчетата са я провъзгласили за Първенец и тя иска да затвърди позицията си.
14
секстант — ъгломерен уред, използван от моряците за определяне местоположението на кораба в открито море