Налапа един сандвич, отпи от питието и доволно изкоментира:
— Хммм!
— Ще почакам, докато донесат други — каза баронесата.
Изумената Ридра погледна към нея, но видя на месестото й лице широка усмивка.
— Надявам се, че ви харесват.
Кали преглътна.
— Да. Освен ония солените с рибата. Те не ми харесват. Но останалите са добри.
— Ще ви кажа нещо — баронесата се наведе към него и се усмихна самодоволно. — На мен самата никога не са ми харесвали сандвичите с риба. Но какво да се прави? Това ни доставят.
— Ако нещо не ми харесва — тръсна глава Кали, — просто казвам да не ми го носят.
Баронесата повдигна вежди.
— Знаете ли, вие сте абсолютно прав! Точно това ще направя — тя погледна към мъжа си. — Следващият път ще им го кажа, Феликс!
Келнерът с подноса изникна безшумно до тях.
— Желаете ли питие?
— Тя не иска да пие от тия малки чашки — Кали посочи Ридра. — Донеси й по-голяма, като моята.
Ридра се засмя.
— Кали, страхувам се, че не трябва. Искам тази вечер да съм във форма!
— Глупости! — възкликна баронесата. — И аз искам голяма! Струва ми се, че барът беше някъде тук.
— За последен път го видях ей там — показа Кали.
— Искам днес да се веселим, но с това в чашите е абсолютно невъзможно — тя хвана Ридра под ръка, обърна се и подхвърли на мъжа си: — Феликс, бъди гостоприемен!
Дръпна Ридра настрана и започна да й обяснява:
— Това е доктор Киблинг. Жената с оцветената коса е доктор Крен. А това е братовчед ми Албърт. Ще ви ги представя на връщане. Всички са колеги на мъжа ми. Заедно работят върху онези ужасни неща, които ви показа. Бих искала да не държи таза колекция в къщи. Това е наистина ужасно! Живея с постоянния страх, че някоя нощ ще пропълзят в къщата и ще ни избият всички. Мисля, че се захвана с тази работа заради нашият син. Както знаете, загубихме нашето момче, Найлс… Изминаха вече осем години… Но аз много се разбъбрих. Капитан Вонг, сигурно ни намирате за непоправими провинциалисти?
— Съвсем не!
— Все още знаете малко за нас. Блестящи млади хора с ярко, живо въображение! По цял ден не правят нищо друго, освен да мислят за убийства! Ужасно общество! Защо е така? Цялата им агресивност се излива в работното време. Според мен въображението трябва да бъде насочено към всичко друго, само не и към измисляне на методи за умъртвяване. Съгласна ли сте с мен?
— Да, разбира се.
Спряха до една група гости.
— Какво става тук? — попита баронесата. — Сам, какво правят?
Сам се усмихна, отстъпи една крачка и домакинята се вмъкна в тясното пространство, без да изпуска лакътя на Ридра.
— Хайде още веднъж! — гласът принадлежеше на Лизи.
Ридра погледна над главата на баронесата. Момчетата от двигателната секция бяха разчистили около десет квадратни метра площ и я охраняваха зорко, наредени почти като истински полицаи. Лизи беше седнала на пода до трима юноши, по чиито дрехи Ридра разпозна местното дворянство.
— Ама разберете най-после! — говореше Лизи. — Най-важно е движението на китката.
Тя удари с нокътя на палеца си едно топче, което удари други две, а едно от тях удари трето.
— Направете го пак! — обади се някой.
Лизи взе топчето и обясни.
— Трябва да ударите топчето така, че да му придадете въртеливо движение. Най-важно е движението на китката.
Топчето се придвижи. Удар, удар, още един удар. Няколко човека заръкопляскаха. Ридра се присъедини към аплодисментите.
Баронесата притисна гърдите си с театрален жест.
— Прекрасен удар! Просто великолепен! — Тя се опомни и се огледа. — Извинете, Сам, сигурно искате да гледате — нали сте специалист по балистика.
Отстъпи мястото с лек поклон, обърна се към Ридра и продължиха нататък.
— Точно за това се радвам, че ни навестихте тази вечер заедно с екипажа. Донесохте със себе си нещо ново, ярко, интересно и свежо!
— Говорите за нас като за салата! — засмя се Ридра.
— Ако останете по-дълго, наистина ще ви изядем заедно с дрехите! Прегладнели сме за всичко, което носите със себе си.
— Кое по-точно?
Приближиха се до бара и си избраха питиета. Лицето на баронесата се напрегна.
— Ами… Щом дойдохте, веднага започнахме да научаваме новости, и то не само за вас, а и за нас.
— Не разбирам.
— Да вземем вашият навигатор. Обича да си пийне и добре да похапне. Това е всичко, което знам за него, но е много повече, отколкото знам за другите хора в тази зала. Ако им предложа уиски — ще пият уиски. Ако им предложа текила — ще я пият с литри. А току-що разбрах — тя разтърси дебелата си китка, — че най-важно е „движението на китката“. Досега не го знаех.