— Ако Кали знае думите, това ще помогне ли?
— Разбира се!
— В каютата имам учебник по кисуахили32. Ще му го дам, когато се върнем на кораба.
— О, прекрасно! — Рон спря, отстъпи обратно към храстите. — Само че Кали не обича да чете.
— Ще му помогнеш.
— Да го науча?
— Точно така.
— Мислите ли, че ще ме послуша?
— За да се сближи с Моли? — попита Ридра. — Сигурно ще те послуша.
— О, да! — Рон се изправи като пружина. — Да! Ще ме слуша!
— Ще дойдеш ли вътре? Вечерята е след няколко минути.
Рон се обърна към перилата и се загледа в яркото небе.
— Тук имат прекрасен щит.
— Да, за да не ги изгори Белатрикс — обясни Ридра.
— Сигурно затова не се замислят над това, което вършат.
Тя повдигна вежди. Момчето се вълнува от истината и лъжата, дори от семейните проблеми на дворянството.
Напрегнатите рамене на Рон й подсказаха, че той ще дойде по-късно — иска да размисли още малко. Ридра премина двойната врата и започна да слиза по стълбата.
— Видях ви когато излизахте и реших да почакам, докато се върнете.
Не го беше виждала никога преди. Черно-синята коса обрамчваше лицето, което беше твърде грубо за възрастта му — около тридесет години. Направи крачка встрани, освобождавайки пътя с невероятно икономично движение. Изчака Ридра да се приближи и кимна към хората в залата. Показа барона, който се движеше сам в средата на помещението.
— Този Касиус има много гладен поглед.
— Чудя се само колко ли е гладен? — каза Ридра, но веднага почувства неопределена тревога.
Баронесата се приближи до мъжа си, за да се посъветва дали вечерята да започва или да изчакат още пет минути, или по друга важна работа.
— Какъв брак може да има между тези двамата? — попита непознатият със снизходително учудване.
— Сравнително прост, мисля — отвърна Ридра. — Имат си занимание — да се безпокоят един за друг.
Вежлив въпросителен поглед. Като видя, че няма да последват разяснения, мъжът отново се обърна към тълпата.
— Имат доста странни лица, когато гледат насам, мис Вонг.
— Смеят се.
— Бандикути! Ето на какво приличат — на стадо бандикути. Интересно дали им влияе изкуственото небе?
Ридра почувства, че започва да се дразни.
Той се засмя.
— Бандикути, болни от таласанемит!
— Може би. Вие не сте ли от Дворовете? — начинът му на изказване говореше, че не е свикнал с изкуственото небе.
— От Дворовете съм.
Поразена, тя се канеше да го разпита по-подробно, но в този момент уредбата провъзгласи:
— Дами и господа, храната е сервирана!
Непознатият галантно й стори път и тръгна след нея, но когато в края на стълбата тя се обърна, той вече беше изчезнал. Отправи се към масата сама.
Под арката между двете зали я чакаха баронът и жена му. Баронесата я хвана под ръка, музикантите настройваха инструментите си.
— Оттук, моля.
Тя премина през тълпата заедно със снажната хазяйка. Застанаха до дългата маса.
— Нашите места са тук.
Ридра получи съобщение на езика на баските: „… Капитане, в записващото устройство на кораба се появи текст.“ Малък взрив в мозъка й я накара да спре рязко.
— Вавилон-17!
Баронът се обърна към нея.
— Да, Капитан Вонг?
Тя неуверено се вгледа в сухото му лице.
— Има ли тук някакви материали или документи, които се нуждаят от особена охрана?
— Всичко се охранява автоматично. Какво има?
— Бароне, тук ще има диверсия. Може вече да е започнала.
— Но как…
— Сега не мога да ви обясня, но най-добре ще е да се уверите дали всичко е наред.
Почувства, че отново се напряга.
Баронесата докосна ръката на мъжа си и заяви с неочаквана студенина в гласа:
— Феликс, това е вашето място.
Вер Дорко приближи стола си, седна и безцеремонно отвори плота на масата. Отдолу се показа контролно табло. Гостите вече заемаха местата си. На двадесет крачки от себе си Ридра видя Брас, разположен в специален хамак, закачен там заради гигантското му блестящо тяло.
— Седнете тук, скъпа моя. Нека започнем вечерята, сякаш нищо не се е случило. Мисля, че така е по-добре.
Ридра седна до барона, а съпругата му внимателно се намести вляво от нея. Вер Дорко говореше нещо в малък микрофон. На малкия екран едно след друго се появяваха изображения, които тя не можеше да разгледа от мястото си… След известно време домакинът каза:
— Засега няма нищо, Капитан Вонг.
— Не му обръщайте внимание — намеси се баронесата. — Това тук е много по-интересно!
Изпод масата се появи малък панел с бутони.
— Забавна играчка — продължи да бъбри баронесата. — Мисля, че всичко е готово — подпухналият й показалец докосна един бутон и светлината в залата започна да намалява. — Управлявам хода на вечерята, като просто натискам необходимия бутон когато трябва. Вижте сега!