Тя натисна друг бутон.
По цялата маса се отвориха капаци и оттам се появиха фруктиери с плодове — захаросано грозде, няколко сорта ябълки и пъпеши, напълнени с мед и орехи.
— Вино! — каза баронесата и натисна поредния бутон.
До всеки от стотиците прибори се появиха чаши. Заработи невидим механизъм и ги напълни догоре с пенлива, искряща течност.
— Вдигнете си чашата, скъпа. Да пием! — възкликна баронесата.
— В арсенала всичко е наред, струва ми се — обади се баронът. — Привел съм всички специални отреди в повишена готовност. Сигурна ли сте че точно сега ще има диверсия?
— Ако не сега, то след две-три минути. Най-вероятно нещо ще се взриви или някоя важна система ще откаже.
— Остава ни само да чакаме. Между другото, нашите прибори също са засекли този Вавилон-17.
— Опитайте това, Капитан Вонг — баронесата й подаде плод манго. Ридра отхапа и усети, че е пропит с ликьор.
Повечето гости вече бяха седнали. Ридра видя как едно момче от взвода — Майкъл — претърсва масата за картата с името си. Забеляза и непознатият, който я спря на стълбата. Той забързано вървеше към тях, без да обръща внимание на останалите гости.
— Това вино не е от грозде, а от сливи — отбеляза баронесата. — Малко е силничко, но е в хармония с плодовете. Гордея се със сливите, които съм отгледала! Знаете ли, да отглеждаш сливи чрез хидропоника е истински кошмар, но успяхме да получим превъзходни плодове!
Майкъл най-сетне откри мястото си на масата и нетърпеливо бръкна с две ръце във фруктиерата. Непознатият вече заобикаляше масата. Кали държеше във всяка ръка по чаша вино и местеше погледа си ту към едната, ту към другата, стараейки се да определи коя съдържа повече.
— Може би — бърбореше баронесата — трябваше за начало да предложим ликьор? Или сок от грозде? Или трябваше да започнем със сандвичи? Много лесно се приготвят. Обаче никога не мога да реша…
Чернокосият мъж се приближи до барона, наведе се над рамото му, погледна в екрана и прошепна нещо. Вер Дорко се обърна към него, опря се с две ръце на масата, започна да се изправя и… падна! На врата му се процеди струйка кръв.
Ридра беше зашеметена. Убийство. В главата й се подреди мозайка и се получи думата „убийство“. Тя скочи.
С дрезгав вик баронесата стана, отблъсквайки креслото си. Протегна ръце към мъжа си. Главата й се затресе.
Ридра видя как непознатият изважда вибропистолет. Като в сън се протегна и блъсна баронесата. Изстрелът беше отправен надолу и разби панела, с който домакинята командваше вечерята.
Баронесата се хвърли към съпруга си. Дрезгавият й стон се превърна във вопъл. Слабите й женски ръце не успяха да вдигнат Феликс Вер Дорко и тя се отпусна на колене пред тялото, като продължаваше да крещи сърцераздирателно.
Гостите наскачаха от местата си. Разговорите се смениха с викове.
Панелът за управление на масата бе счупен и фруктиерите бяха изместени от блюда с печени фазани, украсени със захаросани глави и блестящи опашки. Почистващите механизми не работеха. Супниците и чиниите със сандвичи също изскочиха на плота, а фруктиерите се преобърнаха и паднаха на пода. Цялата зала бе осеяна с плодове.
Сред целият шум Ридра долови свистенето на вибропистолета — вляво, отново вляво, след това вдясно. Тичащите гости пречеха на видимостта. Още веднъж чу смъртоносната мелодия на вибропистолета и видя как доктор Крейн се разполови, предизвиквайки ужас у обкръжаващите го, бялата му коса се разпиля и закри лицето.
От недрата на масата, избутвайки фазаните, се появиха блюда със запечено агнешко. Чашите се катурнаха върху румената кехлибарена коричка и виното зашипя, изпарявайки се. Храната падаше обратно в отверстията на масата. Ридра почувства мирис на изгоряло.
Промъкна се и хвана чернобрадия дебелак за ръката.
— Помощник, изведете момчетата.
— Какво мислите, че правя, Капитане?
Тя се устреми нататък, покрай масата, осеяна с димящи дупки. Изискано източно ястие — варени банани, потопени в мед и изстудени в лед — изскочи на плота. Искрящите вкуснотии се сипеха по пода, медът се захаросваше на блестящи кристалчета. Гостите настъпваха плодовете, мачкаха ги, хлъзгаха се, падаха.
— Обичате ли да се возите на банани, Капитане? — попита Кали. — Какво става тук?
— Заведи Рон и Моли на кораба!
Появи се и кафето. Сблъсквайки се с купищата храна, кафениците се преобръщаха и заливаха гостите с горещото си съдържание. Някаква жена закрещя, размахвайки изгорената си ръка.