Събитието стана в горната част на стената, вляво от Ридра. Стената заблестя, стана прозрачна, във въздуха се формира метална пътечка и се протегна към Ридра.
Трима.
Лицето на най-близкия сякаш беше изсечено от тъмен камък. Беше надянал скафандър с остаряла конструкция, който автоматично приема формата на тялото, но е направен от пореста пластмаса и прилича на тромави доспехи. Плащ от черен мъхест материал покриваше едното му рамо и ръката. Единствената намеса на козметохирургията беше бялата му коса и широките метални вежди. От мидата на дясното ухо висеше тлъста сребърна обичка с формата на пръстен. Държеше дясната си ръка върху кобура на вибропистолета и оглеждаше хамаците един по един.
Вторият излезе напред — фантастична плетеница на козметохирургията — малко от грифон, малко от маймуна, нещо от морско конче. Козина, пера и шипове покриваха тялото, взето сякаш от котка. Сви се до човека със сребристата коса, подпрян на пода с юмруци. Когато онзи вдигна ръка, за да приглади прическата си, чудовището погледна нагоре.
Ридра чакаше да заговорят. Една дума би унищожила неопределеността — Съюзът или Завоевателите. Мозъкът й беше готов да улови всякакъв език, на който биха проговорили, да определи мисловните им способности, логиката им, да оцени преимуществата си, ако има такива…
Вторият леко се отмести и тя успя да разгледа третият, застанал отзад. По-висок и още по-як от другите двама, той носеше само панталон. Плещите му бяха доста широки. В неговите юмруци и пети бяха втъкани шпори като на петел — обичай у представителите на транспортното „дъно“. Имаха същото значение като металния кастет37 и пиратския флаг преди векове. Главата беше гладко избръсната, на черната коса личеше на местата, където е била по-гъста. Около възлестия бицепс се виждаше лента розово месо, приличаща на кърваво натъртване или зараснал разрез. Тази лента вече се възприемаше като банална щампа, защото бе омръзнала на хората от подробните описания в някои романи отпреди пет-шест години. Тя представляваше клеймо на каторжник от пещерите на Титан38. Нещо в този човек навеждаше на мисълта за неимоверна свирепост и Ридра отмести погледа си. Но очите й отново се обърнаха към него против волята й.
Първите двама се обърнаха към третия. Ридра очакваше думите, готова да ги улови, запомни и систематизира. Те отново я погледнаха, след което тръгнаха към отвора в стената, наклонената пътека започна да се прибира.
Ридра се надигна.
— Ей, чакайте! — извика тя след непознатите. — Къде сме?
Среброкосият подхвърли, без да се обръща:
— Джебъл Тейрик.
Стената угасна.
Ридра огледа мрежата-паяжина (която беше нещо съвсем друго на оня език). Дръпна една нишка, докосна друга. Напрежението отслабна, възлите се развързаха и тя скочи на пода. Вече изправена, успя да познае второто момче от взвода — Кайл, който работеше заедно с Лизи в секцията по ремонтите. Брас се размърда.
— Полежи спокойно още малко — тя започна да разплита мрежата.
— Какво каза онзи? — поинтересува се Брас. — Назова и’ето си или ’росто за’овяда да си лежи’?
Ридра вдигна рамене, продължавайки да се бори с плетеницата от нишки:
— „Тейрик“ на староирландски означава „планина“. Може би сме в планината на Джебъл?
Паяжината се разпадна и пилотът седна:
— Как ус’яхте? Вече десет ’инути се ’ъча.
— Друг път ще ти разкажа. Джебъл може да е име.
Брас погледна мрежата на пода, почеса се с нокът зад ухото и поклати глава.
— Поне разбрах, че не са Завоеватели — каза Ридра.
— Как?
— Не мисля, че са чували за староирландския. Земляните, мигрирали там, са излезли от Северна и Южна Америка, още преди да се образува Америказия и Пан-Африка да погълне Европа. Освен това, каторгата на Титан се намира в Слънчевата система.
— Да, да. А кой ли е бившият й питомец?
Тя погледна стената, където се скри пътеката. Опитите да се ориентира в положението й се струваха толкова безнадеждни, както ако се опитат да преминат през синия метал на стените.
— А какво стана та’, в Дворовете?
— Стартирахме без пилот. Според мен този, който е водил предаването на Вавилон-17, е изпратил заявление за старт от наше име.
— Съ’нява’ се да с’е стартирали ’ез ’илот. Кой е разговарял с ’о’ощника ’реди излитането? Ако не с’е и’али ’илот, не ’ихме се оказали тук. Щях’е да се ’ревърне’ в ’ътно ’етно върху най-’лизката звезда.
— Сигурно този, който счупи платките… — Ридра с усилие на волята се застави да се върне към спомените. — Вероятно диверсантът не е искал да ни убива. ТВ-55 можеше много лесно да ме разнесе на атоми — та аз седях точно до барона!