Тейрик се обърна към гостенката си. Жестоките черти на лицето му омекнаха.
— Това е моето развлечение, Капитан Вонг, моето забавление, моето освобождаване от товара на грижите, моят гръмоотвод на гнева. Тук успявам да съхраня чувството си за хумор, макар че всеки ще ви каже, че отдавна съм го изгубил. Ей, Клик, намести възглавниците!
Украсената с пера глава бързо кимна, черното птиче око мигна и Клик се зае с подреждането. Само след миг Ридра и Джебъл седнаха.
— Накъде сте се отправили, Джебъл?
— Стоим в Заслона Спецели — той махна пелерината от мускулестите си плещи. — Къде бяхте, преди да ви хване гравитацията на Новата?
— Стартирахме от Военните Дворове в Армстедж.
— Имали сте късмет. Дори и корабите-сенки не биха могли да ви измъкнат от Новата, ако не им издържат генераторите. Това пътуване щеше да се окаже последно за вас.
— Прав сте — Ридра почувства как стомаха й се свива при този спомен. — Споменахте за кораби-сенки.
— Да. Такива като „Джебъл Тейрик“
— Страхувам се, че това понятие ми е непознато.
Домакинът се разсмя. Звукът приличаше на клокочещ водопад.
— Надявам се да не се сблъсквате с тях втори път.
— Разкажете, слушам ви.
— Заслонът Спецели е непроницаем за радиовълните. На практика е невъзможно да засечете дори и огромен кораб като „Тейрик“. Той пълзи по съзвездието Рак като сянка.
— Но… Тази галактика е под контрола на Завоевателите — каза Ридра. Струваше й се, че започва да разбира.
— Заслонът е гранична зона в края на Рака. Ние патрулираме в този район и завладяваме корабите на Завоевателите на тяхна територия.
Ридра забеляза изписаната на лицето му нерешителност.
— Неофициално?
— А как иначе, Капитан Вонг? — той отново се засмя и дръпна сноп пера на раменете на Клик. Шутът въздъхна. — Дори и правителствените бойни кораби не могат да получават заповеди и инструкции в района на Заслона заради екранировката на радиовълните. Затова Администрацията на Съюза е снизходителна спрямо нас. Ние си вършим работата добре, а те гледат на другата страна. Не могат да ни дават заповеди, не могат да ни снабдяват с оръжие и продукти. Поради тази причина сме принудени да игнорираме търговските споразумения и конвенцията за пленниците. Капитаните на междузвездни кораби ни наричат разбойници — той внимателно следеше за реакцията й. — Ние сме достойни защитници на Съюза, Капитане, но освен това сме гладни — и се удари с юмрук по корема. — А ако не ни попадне кораб на Завоевателите… просто взимаме това, от което имаме нужда.
— Разбирам. Значи сме пленени?
Джебъл посочи стомаха си:
— Приличам ли ви на гладен човек?
— Приличате на добре охранен мъж — усмихна се Ридра.
— Да, месецът беше добър, в противен случай не бихме седели един срещу друг сега. Вие сте наши гости. В момента нямаме нужда от плячка.
— Значи ще ни помогнете да ремонтираме генераторите…
Джебъл вдигна ръка, призовавайки я да замълчи.
— Не сега — той се обърна към Клик. — Донеси книгите!
Шутът побягна и отвори някакъв шкаф.
— Движим се по острието на бръснача — продължи Джебъл. — Може би точно затова живеем хубаво. Дори сме цивилизовани, когато ни остава време за това. Името на кораба ви ме накара да приема предложението на Бътчър и да ви измъкна. Тук, в пограничните райони, рядко ни посещават бардове40.
Ридра вежливо се усмихна. Клик се върна с три томчета. Черни подвързии с посребрени метални ъгълчета.
— Втората ми е любима. Най-много ми харесва „Изгнаник в мъглата“. Казвате, че никога не сте чували за корабите-сенки, но все пак ви е познато чувството, когато „гъста нощ те притиска“ — това е ваш стих, нали? Третата ви книга не успях да разбера докрай, въпреки че в нея също има доста интересни моменти. Малко сме встрани от главните трасета, но… Снабдяваме се с книги най-вече от корабните библиотеки на Завоевателите. Е, понякога загиват и кораби на Съюза… Тук има надпис — той отвори книгата и прочете: — „На Джо за първия му полет. Тук ще прочетеш това, което не мога да изразя. С много любов — Лин.“ Трогателно, нали? С третата ви книга се снабдих едва преди месец. Ще я прочета още няколко пъти и пак ще поговорим. Радвам се, че обстоятелствата ни срещнаха — той затвори книгата и я остави на коленете си. — Отдавна ли излезе?
— Преди малко повече от една година.
— А има ли четвърта?
— Засега — не — поклати глава Ридра. — Написах няколко големи стихотворения, които моят издател да пусне в отделен сборник, но аз искам да изчакам, докато не се появи нещо наистина голяма, което да ги уравновеси.
— Разбирам — кимна Джебъл. — Но вашата сдържаност ни лишава от голямо удоволствие. Ще бъде чест за мен, ако ви подтикна да напишете нещо… След обяда обикновено слушаме музика и гледаме сценките, с които ни развеселява мъдрият Клик. Ако имате желание за да ги допълните с пролог или епилог, по ваш избор, ще намерите благоразположена аудитория — той й протегна силната си десница и Ридра я стисна.