— Благодаря ви, Джебъл.
— Аз ви благодаря. Тъй като проявихте добра воля, освобождавам екипажа ви. Членовете му са свободни да се движат по „Тейрик“ като моите хора. — Изведнъж изражението му се промени и тя пусна ръката му.
— Бътчър! — той кимна и Ридра се обърна.
Каторжникът, който стоеше зад него на пътеката в синята стая, бе застанал до дивана.
— Що за петно се движи към Ригел41? — попита Джебъл.
— Корабът на Съюза бяга, Завоевателят го преследва.
Лицето на Джебъл се вкамени, след това се отпусна. той махна с ръка.
— Да си вървят по пътя. Имаме достатъчно плячка. Не бива да нервираме гостите. Това е Ридра…
Бътчър удари с юмрука на дясната си ръка по дланта на лявата. Околните се обърнаха, Ридра потрепери и впи поглед в лицето на каторжника, опитвайки се да разгадае значението на напрегнатите му мускули.
Джебъл заговори бавно. Гласът му беше нисък.
— Прав сте, но човек има само една глава, нали така, Капитан Вонг? — Той стана. — Извинете. Бътчър, приближете кораба възможно най-близко до тяхната траектория. Колко време ще ви трябва? Един час? Добре. Малко ще почакаме, а след това ще накажем — той замълча и се усмихна на Ридра — Завоевателя!
Ръцете на Бътчър се разтвориха и Ридра забеляза облекчението (или отпускането), появило се на лицето му.
— Подгответе „Тейрик“, а аз ще съпроводя гостенката до наблюдателния пункт.
Без да отвърне нищо, Бътчър се отдалечи. Тези, които чуха разговора, предаваха информацията на останалите. Хората започнаха да стават от местата си. някой бутна една кана и разля съдържанието на пода. Ридра видя как момичето, което им донесе храната в стаята със сините стени скочи и се зае да забърсва разлятото питие.
По стълбата се качиха на един от балконите. Ридра хвърли поглед към опустялата обща зала.
— Елате — Джебъл я водеше между колоните, към тъмнината и звездите. — Корабът на Съюза се движи в това направление — той показа синкавото облаче. — Имаме оборудване, което „вижда“ през тая мъгла, но се страхувам, че нашият приятел дори не подозира, че го преследват.
Той се приближи до контролното табло и завъртя някакъв блестящ диск. В мъглата се появиха две светлинки.
— Синята точка е корабът на Съюза — обясни Джебъл. — Червената е Завоевателят. Нашите малки катери-паяци ще бъдат жълти. Оттук ще можете да следите хода на събитията. Всичките ни чувствителни индикатори, както и навигаторите, ще останат на „Тейрик“, за да координират действията ни и да следят да не се разпадне строя. Но всеки паяк действа самостоятелно в определени граници. Истинска работа за мъже.
— След какви кораби летим? — Ридра се удиви, че архаичната постройка на изреченията на Джебъл започна да й влияе.
— Корабът на Съюза е транспортен, а този на Завоевателя — изтребител-прехващач.
— Далече ли са?
— Ще попаднат в предела на видимостта примерно след двадесет минути.
— И ще чакате цял час, преди да… накажете Завоевателя?
Тейрик се усмихна.
— Транспортният няма никакви шансове срещу изтребителя.
— Знам — тя забеляза, че той чака възраженията й.
Ридра наистина искаше да възрази, но езикът й беше скован от крехки напевни звуци, които изгаряха небцето й като нажежени въглени — Вавилон-17. Точно тези кратки звуци й казаха повече, отколкото цял водопад думи на който и да е друг език.
— Никога не съм наблюдавала космическа битка — сподели тя.
— Бих могъл да ви взема с ме, но там е твърде опасно. Освен това оттук ще наблюдавате много по-удобно.
Обхвана я възбуда.
— Искам да дойда с вас — надяваше се, че той ще промени решението си.
— Останете тук — Джебъл беше непреклонен. — С мен ще дойде Бътчър. Ето ви един биошлем, ако изпитате желание да следите теченията на хиперстатиса. — Вълна от светлинки премина по контролното табло. — Извинете. Трябва да проверя хората си и да огледам крайцера. Екипажът ви е свободен. Ще ги изпратят тук, а вие всичко ще им обясните. Те са мои гости.
Когато Джебъл излезе, тя отново погледна просветващите звезди на екрана и се зачуди колко голямо „гробище“ трябва да има такъв огромен кораб. „Петдесет Разединени за следене на статиса за «Тейрик» и паяците“ — това бе езикът на баските. Ридра се огледа и забеляза прозрачните силуети на Окото, Ухото и Носа в дъното на помещението.