Това е невъзможно и немислимо, прекалено е просто, за да обясни онова, което се завъртя и запулсира в главата и сърцето му.
— Да пийнем още? — Автоматична защита. Но тя ще го възприеме като автоматична вежливост. Дали ще го възприеме така?
Келнерът дойде и остави чашите.
— Хората от пет галактики — повтори Ридра. — Колко странно! А съм само на двадесет и шест! — Погледът й застина. Първата чаша стоеше недопита.
— На вашата възраст Кийтс е бил вече мъртъв.
Тя повдигна рамене.
— Живеем в странно време, което неочаквано избира герои, млади хора, и също толкова бързо и внезапно се разделя с тях.
Той кимна. Спомни си половин дузина певци, артисти, дори писатели, които биваха обявявани за гении, но само след година-две изчезваха завинаги. Популярността на Ридра Вонг не спадаше вече трета година.
— Аз принадлежа на своето време — каза тя. — Да, бих искала да се отскубна от прегръдката му, но твърде силно съм свързана с него. — Ръката й премина над чашата и се отпусна върху червеното дърво на облегалката. — В армията би трябвало да изпитвате нещо подобно. Е, доволен ли сте от разказът ми? — Тя вдигна глава.
Форестър кимна. По-лесно е да излъжеш с жест, отколкото с дума.
— Добре, генерале, сега ми разкажете за Вавилон-17.
Той се огледа за келнера, но внезапно сияние върна погледа му върху лицето й — оказа се, че тя просто се усмихва, а той с периферното си зрение е объркал усмивката й с проблясък на светлина.
— Вземете — тя побутна втората си чаша. — Не съм се справила с първата.
Той отпи.
— Нахлуването, мис Вонг… Свързано е с Нахлуването.
Слушайки внимателно, тя се наведе над масата и присви очи.
— Всичко започна със серия нещастни случаи — по-точно в началото изглеждаха като нещастни случаи. Сега сме сигурни, че е диверсия. Обхващат цялата територия на Съюза и започнаха през декември шестдесет и осма. Някои — на бойни кораби, други — на кораби от Космическия Флот на Двора. Обикновено излиза от строя най-необходимото оборудване. На два пъти в резултат на взривовете загинаха видни правителствени дейци. Няколко пъти се случи в промишлени предприятия, които произвеждат важна военна апаратура.
— Какво обединява тези „случаи“ освен това, че са свързани с войната? При днешното ниво на развитие на промишлеността всеки подобен случай може да се свърже с войната.
— Обединени са от едно, мис Вонг — от Вавилон-17.
Тя бавно допи съдържанието на чашата си и я постави точно върху мокрия отпечатък, откъдето я беше вдигнала.
— Непосредствено преди, по време и след всяка диверсия пространството се изпълва с радиопредавания от неизвестни източници. Повечето от тях, ако се съди по мощността, работят в радиус от няколко километра. Но някои от тях се вливат в хиперстатичния канал, обхващащ няколко светлинни години. По време на последните три „случая“ записахме тези предавания и им дадохме работно название „Вавилон-17“. Това е. Можете ли да извлечете нещо полезно от тази информация?
— Да. Имате шанс да определите целта на „нещастните случаи“, като прехващате инструкциите за саботаж.
— Нищо не можем да открием! — В гласът на генерала пролича раздразнение. — Няма нищо, освен проклетото бърборене! Някой е забелязал повторенията и е заподозрял съществуването на шифър. Нашите шифровчици изгубиха цял месец, но не постигнаха нищо… Затова се обърнахме към вас.
Генералът замълча в очакване. Най-сетне Ридра проговори:
— Мистър Форестър, необходими са ми оригиналите на записите и пълен отчет, секунда по секунда, ако това е възможно, за всички случаи.
— Не съм сигурен дали е възможно.
— Ако нямате такъв отчет, постарайте се да го съставите до следващият „случай“. Ако тези радиопредавания представляват беседа или диалог, аз ще успея да изясня за какво става дума. Бихте могли сам да забележите, че в копията, които ми предостави криптографския отдел, не е обозначено коя реплика на кого принадлежи. Накратко — наложи се да превеждам извънредно сложен текст, в който отсъства пунктуация и дори паузи между думите.
— Може би ще успея да ви осигуря всичко, освен оригиналните записи.
— Постарайте се. Налага се сама да съставям транскрипция, със свое оборудване.
— Ще направим всичко отново, по вашите инструкции.
Тя поклати глава.
— Трябва да направя всичко сама. Нищо не мога да ви обещая. Целият проблем е във фонематичните1 и алофоничните2 противопоставяния. Вашите хора не са разбрали, че това е език, и не са се заинтересували…
1
фонема — най-малката единица на езика, използвана за различаване и изграждане на смисловите езикови единици