— … отлично, когато стигнете долу, ще попитате човека с червената куртка да ви даде работа. Да, работа. Не ме гледайте така. Кайл, завържи се. Дълбочината е около сто метра и мисля, че подът е доста по-твърд от главата ти. Ей, вие двамата, престанете! Слизайте долу и бъдете внимателни.
Ридра наблюдаваше как върви работата. Разоръжените екипажи прехвърляха органичните запаси на двата кораба — транспортният и изтребителят в трюма на „Тейрик“, а също така помагаха при разглобяването на корпусите и двигателите. До стените на дома бяха натрупани множество денкове и сандъци.
— С паяците се справихме бързо. Страхувам се, че и „Рембо“ го очаква същата участ. Не искате ли да вземете нещо оттам, преди да сме започнали работа по него, Капитане?
Ридра се обърна, като чу гласът на Джебъл.
— Бих желала да си взема записките. Оставям взвода на ваше разположение, а офицерите ще дойдат с мен.
— Добре — Джебъл се облегна на перилата до нея. — Веднага щом свършим тук, ще изпратя работна група. Може би ще искате да изнесете нещо по-обемисто.
— Но… — започна тя. — А, да, разбирам. Трябва ви горивото.
— Да — кимна Джебъл. — И резервни части за статис-генераторите, а също детайли за нашите паяци. Обещавам ви, че няма да докоснем „Рембо“, докато не вземете всичко, което считате за нужно.
— Благодаря. Много сте мил.
Джебъл промени темата на разговора.
— Поразен съм от методът ви за разрушаване на защитната мрежа на противника. Обикновено разположението й ни създаваше доста неприятности. Бътчър ми доложи, че сте я разпилели за по-малко от пет минути, като при това сме загубили само един паяк. Това е рекорд! Не знаех, че освен гений в поезията сте и гений в стратегията. Както виждам, имате разнообразни интереси. Добре е станало, че Бътчър е чул командата ви. В този момент не бих могъл да ви обърна внимание. Честно казано, ако резултатът не беше толкова впечатляващ, щях да го накажа. И въпреки това ще ви призная, че неговите действия винаги са ми носили изгода.
Той погледна надолу.
В центъра на дока, изправен в цял ръст върху подвижна платформа, екскаторжникът наблюдаваше хода на демонтажа.
— Интересен човек — обади се Ридра. — За какво е бил осъден?
— Никога не съм го питал — отвърна Джебъл и вдигна главата си. — Той пък никога не е разказвал. Изобщо, на „Тейрик“ има доста интересни индивиди. В това малко, затворено пространство, уединението и тайната са просто необходими. Да, да. Само след месец ще разберете колко е малка нашата планина.
— Извинете, увлякох се. Не трябваше да питам.
Предната секция от разрязания изтребител на Завоевателите се плъзна по конвейера в тунел, широк повече от шест метра. Около него веднага се струпаха работници с вибротрошачки и лазерни резачки. Кранът подхвана гладкия корпус и започна бавно да го върти.
Работникът, застанал между деформираната преграда и корпуса, внезапно закрещя и панически отскочи встрани. Инструментите му звъннаха при удара с металния код. Входният люк се отмести настрани и една фигура в сребрист комбинезон скочи от осем метра височина върху гумената поточна линия, прескочи две механични устройства, след което се добра до пода и побягна. Качулката падна и откри дълга до раменете кафява коса, която се развяваше при всеки рязък завой, когато бягащият заобикаляше мазните мръсни локви. Човекът се движеше бързо, но някак тромаво и непохватно. Изведнъж Ридра разбра, че това не е просто бягащ дебел Завоевател, а бременна в седмия месец жена. Един механик замахна към нея с голям гаечен ключ, но тя се извъртя и подложи бедрото си. Побягна между натрупаното свалено оборудване.
В този момент изсвистя изстрел от вибропистолет. Жената спря и при втория изстрел тъжно седна на пода. Падна по гръб, кракът й трепна веднъж, после още веднъж.
Изправеният на платформата Бътчър прибираше пистолета си в кобура.
— Нямаше нужда от това — неочаквано меко каза Джебъл.
— Не би ли могло… — стори й се, че няма смисъл да продължава. Лицето на Джебъл изразяваше съжаление, но не по повод двойната смърт долу. Това беше досада на джентълмен, когото са изненадали да се занимава с нещо непристойно. Ридра разбра, че и нейния живот зависи от това, дали ще се поддаде на инстинктите си. Тя почувства какво иска да каже и го формулира вместо него:
— Използват бременни жени на бойните си кораби, защото реакциите им са изострени.
Очакваше Джебъл да се отпусне и той наистина го стори.
От малкия асансьор излезе Бътчър. Приближи се до тях, нервно удряйки с юмрук бедрото си.
— Трябва всичко да се облъчва, преди да бъде вкарано в дока. Не желаят да слушат! Втори случай за последните два месеца! — той се намръщи.