Отделяйки се и подбутвайки се един друг, гласовете зазвучаха в главата й толкова отчетливо, че тя можеше да установи чии са витаещите наоколо мисли. Така… Смазаният от скръб юноша, който влиза в залата, е братът на Свинското краче. Момичето, което им сервира, е влюбено в мъртъв младеж от Сектора на Разединените. Той се появява във всички нейни сънища…
Това, че седи в общата зала, която постепенно се изпълва с хора, заемаше много малка част от съзнанието й.
… зъбато животно в един човек, тих вир — в друг. А ето и познатата вълна от юношеско смущение — влиза взвода, момчетата се побутват един друг, предвождани от съсредоточения Помощник. По-нататък, под възбудата, глада и любовта, има страх! Той звънеше в залата, избухвайки като фойерверк, и тя се огледа за Джебъл или Бътчър, защото в този страх бяха техните имена, но не ги откри. А мислите на тлъстия човек на име Джефри Корд искрят ослепително: „…ще убия с ножа, който съм скрил в ботуша, ще възглавя «Тейрик».“ Мислите на хората около него бяха най-обикновени — радост от наближаващата вечеря и от представлението, което мъдрият Клик ще изнесе тази вечер. Мислите на участниците в пантомимата бяха заети с тяхната игра, те почти не забелязваха зрителите, пред които ще се представят след по-малко от час. Възрастен Навигатор бързаше да даде на момичето, което в пиесата ще играе Любовта, сребърна тока, която собственоръчно бе отлял и полирал, за да разбере дали ще играе на любов с него…
Ридра седна на мястото си, донесоха й хляб и чиния. Тя видя това и се усмихна, но освен това видя и много други неща. Хората около нея ядяха, пиеха и се веселяха и тъжаха, а келнерите подтичваха между масите и стилажа, върху който бяха наредени димящите порции.
…но сред всичко това мозъкът й се върна към страха на Джефри Корд: „… трябва да действам тази вечер, след представлението.“ Беше неспособна да се съсредоточи върху друго, освен върху неговите мисли. Следеше как той се върти неспокойно и рязко се изправя, пробива си път към предните редове преди началото на представлението, сякаш иска да разгледа сцената по-добре, мислено се промъква покрай масите към мястото, където седи Джебъл, вкарва кинжала между ребрата му и изсмуква хипнонаркотика от предварително пробития си зъб, а когато го пленяват, всички мислят, че е под хипнотичен контрол, и той им разказва невероятна история, заучена в персонафикса48, че е под контрола на Бътчър, след това успява да остане насаме с бившия каторжник вкарва във вената му същият наркотик, който е скрил в устата си, и по този начин гигантът става безпомощен, и когато Бътчър става капитан на „Тейрик“, назначава Джефри Корд за свой Помощник, какъвто е сега Бътчър на Джебъл, а когато „Джебъл Тейрик“ става „Бътчър Тейрик“ Джефри контролира Бътчър така, както, подозира той, сега Бътчър контролира Джебъл, и настъпва царството на жестокостта, и всички чужденци ще бъдат изхвърлени във вакуума, а корабът ще започне ад завладява всякакви кораби — и на Завоевателите, и на Съюза, и кораби-сенки…
Ридра с труд се отскубна от препускащите мисли на Джефри Корд. Откри Джебъл и Бътчър и разбра, че не са хипнотизирани, но дори не подозират за предателството. Собственият й страх се удвои. Нейният страх бе породен от неговия страх — проникваше в нея като в гъба, запълваше порите, подтискаше волята й…
Видя много неща, докато слушаше бръщолевенето на малкия шут на сцената: „Бих искал преди тазвечершното представление да помоля нашата гостенка Капитан Вонг да каже няколко думи или да ни прочете нещо.“ Разбра, че трябва да използва всеки шанс, за да спре убиеца. Осъзнаването на това веднага прогони останалите мисли, но се намесиха и други съображения — тя не можеше да допусне Корд да попречи на завръщането й в щаб-квартирата. Затова се изправи и тръгна към сцената в дъното на залата, усещайки смъртоносното острие в мозъка на Джефри, и възнамерявайки да счупи това острие.
…тя достигна сцената заедно с великолепния звяр Клик и се качи, за слушана в мислите, кънтящи в тишината на залата. Вибриращият й глас изстрелваше думите като с прашка и те увисваха в залата. Видя зрителите, видя и неговия поглед. Ритъмът, който беше само сложен за всички, за него беше болезнен, защото съответстваше на процесите в тялото му, разтърсваше го и го разрушаваше…