Кайбирийският звездолет едва забележимо се местеше по екрана.
— Може би ще ви стане по-ясно, ако ви кажа следното: известни са девет разумни раси. Всички са разпространени толкова, колкото и ние. Всички са технически развити и имат сложна икономика. Седем от тях са въвлечени във война и въпреки това рядко се срещаме. Толкова рядко, че и опитен капитан като Джебъл не може да ги познае, когато ги види. Искате ли да ви кажа защо е така?
— Защо?
— Поради несъвместимостта на комуникационните средства. Да вземем за пример кайбирийците. Имат достатъчно знания, за да накарат яйцевидните си кораби да сноват между звездите. Те нямат думи за „дом“, „жилище“ и „домашно огнище“. Например изречението: „Трябва да защитаваме своите семейства и домове.“ Помня, че когато подготвяхме договора с тях в Съда на Външните Светове ни потрябваха четиридесет и пет минути, за да кажем тази фраза на кайбирийски език. Цялата им култура е изградена на температурните промени. Цяло щастие е, че знаеха какво е това семейство — освен хората те са единствените, които създават семейства. Но що се касае до думата „дом“… Преводачите ни се спряха на следното описание: „… Помещение, което създава температурна разлика с околната среда с такова количество градуси, което прави възможно организма да съществува при деветдесет и осем цяло и шест десети градуса по стоградусовата скала; същото помещение е способно да понижи температурата през горещия сезон и да я повиши през студения; това е помещение, където има условия да се запази органичната храна, а също да се загрее тя до температурата на кипяща вода, за да се приведе вкуса в съответствие с желанията и потребностите на обитателите на помещението, които поради милионите смени на горещи и студени сезони са се приспособили към резките промени на температурата…“ и така нататък. В крайна сметка успяхме да им създадем някаква представа за това какво е „дом“ и защо трябва да се защитава. Когато им обяснихме принципното устройство на климатичните инсталации и централното отопление, нещата потръгнаха. Спомням си още един случай… В Съда на Външните Светове имаше огромна централа за преработване на слънчева енергия. Възможно е един кайбириец да мине през централата и след това да я опише на друг, който никога не я е виждал толкова точно, че вторият да създаде нейно точно копие, като спази дори и цвета на стените. Точно това се случи, защото решиха, че сме изобретили нещо ценно и искаха да го изпробват сами. В това описание бяха указани всички детайли с най-точните им размери. И всичко бе описано с девет думи! Девет малки думи…
— Не — поклати глава Бътчър. — Устройството за консервиране на слънчева енергия е прекалено сложно. Тези ръце неотдавна разглобяваха едно. Много голямо. Не…
— Да, Бътчър, девет думи. За описание на английски биха отишли няколко тома, плюс чертежи и схеми. А те използваха само девет думи!
— Невъзможно.
— И въпреки това е така — тя посочи кайбирийския кораб. — Той лети.
Следеше как усилено работеше мисълта му. След малко допълни:
— Правилните думи, Бътчър. Те спестяват време и облекчават работата.
След малко той попита:
— Какво е това „аз“?
Ридра се усмихна.
— Преди всичко — това е нещо много важно. Много по-важно от всичко друго. Докато „аз“ е живо, мозъкът работи. Защото той е част от него. Книгата е, корабът е, Джебъл е, Вселената е, но аз съм.
Бътчър кимна.
— Да. Но аз съм какво?
На екрана, закривайки звездите и кайбирийския кораб, се появи друг звездолет.
— На този въпрос можете да отговорите само вие.
— Сигурно „вие“ също е много важно — промърмори Бътчър. — Мозъкът отбелязва, че вие — съм.
— Прекрасно! Но се казва „вие сте“.
Неочаквано той докосна бузата й. Шпората на юмрука му закачи долната й устна.
— Вие и аз — каза Бътчър и се загледа в лицето й. — Тук няма други. Само вие и аз. Но кой кой е?
— Вече имате идеята — кимна тя. Бузата й се потърка в пръстите му. Гърдите му бяха хладни, а ръцете — топли. Ридра го хвана за китката. — Понякога ме плашите.
— Аз и мене. Само морфологична52 разлика, нали? Мозъкът разбира какво е било преди. Защо ме плашите понякога?
— Плаша се. Морфологична корекция… Плашите ме, защото ограбвате банки и вкарвате ножове в хорските очи!
— Защо се страхувате от аз?… Корекция, от мен?
— Защото това е нещо, което не съм правила, не искам и няма да правя. А вие ми харесвате, харесват ми вашите ръце върху моите бузи. Затова ако изведнъж решите да забиете нож в окото ми…