— Благодаря. Никой досега не мие предлагал подобно нещо. Но се надявам, че няма да ограбвате…
— Вие ще убиете всеки, който се опита да навреди на мен, ще го убиете по много по-ужасен начин, отколкото сте убивали досега!
— Но вие не трябва…
— Вие ще убиете всички на „Тейрик“, ако се опитат да ни разделят и да ни оставят самотни!
— О, Бътчър — тя се обърна и притисна юмрук към устните си. — Аз съм лош учител! Не разбрах веднага…
Сподавен, удивен глас:
— Аз не ви разбирам, аз мисля…
Ридра отново се обърна към него.
— Но това съм аз, Бътчър! Аз не ви разбрах! Моля ви, повярвайте ми! Трябва още малко да се поучите…
— Вие вярвате на мен — кратко отвърна той.
— Тогава слушайте! Срещнахме се насред пътя. Още не съм ви научила докрай за „ти“ и „аз“. Създадохме си собствен език и говорим на него.
— Но…
— Чуйте ме! Всеки път през последните десет минути, когато казвахте „вие“, трябваше да казвате „аз“. Всеки път, когато казвахте „аз“, трябваше да употребите „вие“.
Той сведе очи, после пак я погледна, без да отговори.
— Когато говоря за себе си „аз“, вие трябва да казвате „вие“. Също и обратно. Разбирате ли?
— Значи това са различни думи за едно и също нещо? Те неразличими ли са?
— Не, само… Впрочем, да. Те означават един и същ тип отношения. Донякъде са еднакви.
— Тогава вие и аз сме едно и също.
Тя кимна. Не искаше да рискува да обърка всичко.
— Аз подозирах това. Но вие — той посочи Ридра — научихте мен — и докосна гърдите си.
— И затова не бива повече да убивате хора. Или поне дяволски добре да премислите, преди да го направите. Когато говорите с Джебъл, аз и вие съществуваме. Когато гледате кораба на екрана, аз и вие си оставаме тук.
— Мозъкът трябва да обмисли думите.
— Трябва да мислите за това не само с мозъка. То е нещо повече.
— Щом трябва, значи ще го направя — той отново докосна лицето й. — Защото вие научихте мен. Защото не бива да се страхувате от нищо, когато сте с мен. Аз току-що се научих и може би ще допускам грешки. Но аз разбрах, че да убивам хора, без преди това да помисля много пъти, ще бъде грешка. Така ли е? Сега правилно ли употребявам думите?
Ридра само кимна.
— Аз няма да правя грешки с вас. Би било твърде ужасно. Аз ще правя възможно най-малко грешки. А някога ще се науча окончателно — той се усмихна. — Ще се надяваме, че никой няма да прави грешки с мен. Ще бъде жалко, ако го правят, защото сигурно и аз ще правя грешки с тях и при това няма много да мисля.
— За днес стига! — Ридра взе ръката му в своите длани. — Радвам се, че вие и аз сме заедно, Бътчър!
Той обхвана талията й и тя се притисна о рамото му.
— Благодаря — прошепна мъжът. — Аз съм ви задължен. Благодаря.
— Топъл сте — каза тя, завряна в неговото рамо. — Нека постоим още малко.
Той замря. Ридра го погледна и изтръпна.
Бътчър обхвана лицето й с огромните си длани и си наклони главата, докато челото му не докосна косата й.
— Бътчър, аз ви казах, че мога да разбера за какво мислят хората! Чувствам нещо лошо! Казвате да не се боя от вас, но ме плашите!
Той се загледа в лицето й. В очите му се появиха сълзи.
— Нещо у вас ме плаши! Кажете ми какво е то?
— Не мога — изхриптя той. — Не мога да ви кажа.
Единственото, което Ридра разбра веднага беше това, че с новото си съзнание той може да постигне много. Видя душевната му борба, самата тя също се бореше.
— Може би ще успея да ви помогна? Има начин да проникна в мозъка и да намеря…
Той я отблъсна.
— Не трябва! Не бива да правите това! Моля ви!
— Бътчър, аз… няма… — беше смутена и това й причиняваше болка. — Няма, Бътчър! — заекваше като смутен, влюбен юноша.
— Аз… — дишаше тежко, но постепенно се успокояваше. — Аз бях сам и дълго, много дълго не бях „аз“. Трябва още известно време да бъда сам.
— Да… Разбирам — в ума й се формира смътно подозрение, което премина в увереност, когато той отстъпи. — Бътчър? Четете ли мислите ми?
Той изглеждаше доста учуден.
— Не. Дори не разбирам как четете моите.
— Добре… Помислих, че сте прочели някои мои мисли и сте се изплашили.
Мъжът поклати глава.
— Много добре. По дяволите, не желая някой да ми рови в главата.
— Сега ще ви кажа — Бътчър отново се приближи до нея. — Аз и вие сме едно и също, но аз и вие сме много различни. Видял съм много неща, които вие не познавате. Вие ме направихте не сам. В мозъка ми има много за болката, за борбата и даже, когато бях на Титан, за победата. Ако сте в опасност, в истинска опасност, и някой се опитва да направи грешка с вас, погледнете в мозъка ми. Четете мислите му, ако е необходимо. Само ще ви помоля да почакате, докато не направите още нещо.