— Има такава вероятност. Изплаши ли се?
— Да — призна Алегра, после скочи в тъмния тунел. Ридра и Бътчър я последваха.
— Нали ще се справят с оборудването, ако случайно излязат от зоната на свръзка с „Тейрик“ — попита Ридра.
— Паяците са три метра по-къси от „Рембо“. В Сектора на Разединените е доста тясно, но като цяло конструкцията е аналогична.
В главата й останаха думи на езика на баските: „Проверихме апаратурата. Всичко е наред.“
— Единствената разлика е в капитанската каюта — продължи Бътчър. — Там е разположена системата за управление на огъня… Ние ще правим грешки, така ли?
— Няма време за размисъл — отвърна Ридра. — Ще се бием като дяволи за „Тейрик“! Но трябва да имам възможност навреме да се махна. Трябва на всяка цена да се добера до щаб-квартирата на Администрацията.
— Джебъл би искал да знае дали кайбирийците ще се сражават на наша страна. Продължават да летят в сектор Т.
— Най-вероятно ще се ограничат с наблюдение, ако не ги атакуват. Така ще успеят да се погрижат за себе си. Но едва ли ще ни помогнат.
— Лошо — мрачно каза Бътчър. — Наистина се нуждаем от помощ.
— Стратегия — Работилница! Стратегия — Работилница! — викаше Джебъл от високоговорителя. — Повтарям: стратегия — Работилница!
Ридра огледа каютата. Там, където в нейната каюта висяха езиковите карти, тук бе разположен екранът за външно наблюдение, а на мястото на масата се намираше пулта за управление на торпедата и виброоръдията.
— Страшно и нецивилизовано оръжие — отбеляза тя, сядайки в надуваемото кресло. — Но е много ефективно, ако с него се борави умело.
— Какво? — Бътчър се намести до нея.
— Опитах се да цитирам стопанина на Военните дворове в Армстедж.
— Проверете си екипажа — посъветва я той. — Аз ще проверя готовността на системите.
Тя включи вътрешната връзка.
— Брас, заехте ли мястото си?
— Да.
— Око, Ухо, Нос?
— Тук е много прашно, Капитане. Кога за последен път са чистили гробището?
— Прахът няма да ви пречи. Как са приборите?
— О, всичко е наред.
— Навигатори?
— Готови сме. Моли учи Кали на джудо. Ще ги извикам, ако се налага.
— Бъдете внимателни!
Бътчър се наведе, разроши косата й и се засмя.
— Харесват ми — каза Ридра. — Надявам се да не ме подведат. Но един от тях е предател. Два пъти се опита да ме отстрани. Не трябва да му давам трети шанс… От друга страна, струва ми се, че само така мога да го хвана.
Вграденият високоговорител отново оживя — Джебъл се разпореждаше:
— Рендетата да се групират на двадесет и три градуса от Галактичния Център. Пилите — при изход К. Ножовките да са готови до изход Р. Травербаните — при изход Т.
Ежекторите53 щракнаха и се отвориха. Каютата се потопи в сумрак, на екрана се появиха звезди и мъглявини. Контролният пулт се освети в различни цветове. Започнаха разговорите между паяците и „Тейрик“.
— Добра работа ни чака! Айхосефат, виждаш ли го?
— Точно пред мен. Колко е голям!
— Да се надяваме, че още не ни е забелязал…
— Свредла, пили и длета, проверете дали всички детайли са ви смазани, наточени ли са остриетата ви?
— Това е за нас — ръцете на Бътчър заиграха по контролния пулт.
— Какви са тия топчета, оплетени в паяжина?
— Според Джебъл това е кайбирийският кораб.
— Не е по-малък от нашия…
— Електрическите инструменти започват операция, ръчните я довършват!
— Нула — прошепна Бътчър.
Ридра почувства тласъка на ускорителите, звездите на екрана затанцуваха и след няколко секунди се носеха из открития космос. На звездния фон ясно се очертаваше корабът на Завоевателите — огромен силует с тъп нос.
— Отвратителен е! — възмути се Ридра.
— „Тейрик“ изглежда почти по същия начин, само че е по-малък. Ако успеем да се доберем до Щаба, ще имаме голям късмет. Няма ли никаква възможност да привлечем кайбирийския кораб? Джебъл ще атакува и ще се постарае да разруши максимално Завоевателя, но след това и той ще предприеме атака и ако не получим помощ… — Ридра чу удар на юмрук в дланта.
— Не може ли да им пратим една голяма и нецивилизована атомна бомба?
— Имат дефлектори, които ще я взривят още на борда на „Тейрик“.
— Ясно. Добре, че взех и екипажа. Ще се опитаме да се промъкнем до щаб-квартирата.
— Ако ни пуснат — вяло каза Бътчър. — Какво става с вашата стратегия?
— Засега нищо. Атаката не е започнала. Имам си метод, но се налага скъпо да плащам, ако го използвам често — тя си спомни болезненото състояние, в което беше изпаднала след случая с Кард.
Докато Джебъл раздаваше заповеди, екипажите бъбреха с „Тейрик“ и помежду си, а паяците все повече се отдалечаваха в тъмнината.