— А Джебъл? — обади се Бътчър.
— У’ит е.
Дяволчето промуши рогатата си глава през вратата.
— Ето ме и мен.
Брас пое бутилката и чашите. Вграденият високоговорител се обади.
— Бътчър, видяхме как се скачихте с паяк на Завоевателите — прозвуча гласът на Джебъл. — Какво стана?
Екскаторжникът се наведе и взе микрофона.
— Бътчър е жив, шефе!
— Малко хора могат да се похвалят със същото. Капитан Вонг, надявам се да ми посветите елегия.
— Джебъл! — тя седна пред микрофона. — Веднага тръгваме към щаб-квартирата на Администрацията за помощ.
— Ваша воля, Капитане. Тук ни е малко тесничко…
— Тръгваме.
Брас вече излизаше.
— Помощник, момчетата как са?
— Бодри и здрави. Капитане, разрешавали ли сте на някой да качи на борда ракети за фойерверк?
— Не се сещам…
— Това е всичко, което исках да знам. Рат, ела тук!
Ридра се засмя.
— Навигатори?
— Готови сме — отвърна Рон.
Чу се и гласът на Моли:
— Вилитака, кулала, милале миле…
— Престанете — каза Ридра. — Стартираме!
— Моли ни учи на едно стихотворение на кисуахили — обясни Рон.
— Виж ти! Разединените?
— Апчих! Капитане, винаги съм казвал, че трябва гробището да се поддържа чисто. Може и на вас да ви потрябва. А Джебъл не се сеща за този факт… Но сме готови.
— Брас, нека Помощникът да прати долу някой с парцал.
— Вече е ’очистено, Ка’итане.
Статис-генераторите заработиха с леко жужене. Ридра се облегна на креслото и за първи път от дълго време се отпусна.
— Не вярвах, че ще се измъкнем! — тя се обърна към Бътчър, който жадно я гледаше. — Нервна съм като котка и не се чувствам много добре… Ох, и този старт! — болката, която се опитваше да подтисне, започна да овладява тялото й. — Чувствам се така, сякаш ме късат на парчета! Знаете ли, когато във всичко се съмняваш, тогава ти се струва, че чувствата те лъжат… — дори дишането й причиняваше болка.
— Аз съм формата — нежно проговори Бътчър, — а вие сте същността.
— Не ми позволявайте да се съмнявам в това, Бътчър! Защото и върху него започнах да се замислям… Сред екипажа ми има шпионин. Нали ви споменах? Може това да е Брас, който е решил да ни прати в някоя Нова. — Болката започна да преминава в истерия. Измъкна бутилката от ръката му. — Не пийте! П-по д-дяволите… той може да ни отрови! — Тя бавно се изправи. Всичко наоколо плуваше в червеникава мъгла. — Или някой от Разединените? Как… как мо… мога… да се… боря… с призраци? — опита се да превъзмогне световъртежа. С болката дойде и страхът. Вече не виждаше ясно лицето на Бътчър. — Да ни… у… убие… нас! — прошепна тя. — Нито вие… нито аз…
Бътчър бавно проговори:
— Ако сте в опасност, погледнете в мозъка ми и използвайте всичко, което ви трябва.
Но в нейния мозък се бе зациклила само една сцена: веднъж тя, Мюълз и Фобо се намесиха в бой на Тантор. Удариха я в челюстта и отлетя назад. Някой хвана огледалото от тезгяха и го запрати към нея. Собственото й изкривено от страх лице с вик се носеше към главата й и се разби, срещайки протегнатите ръце… И когато погледна лицето на Бътчър, превъзмогвайки болката и мислейки на Вавилон-17, това отново се случи…
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
БЪТЧЪР
I
— Току-що излязох’е от Заслона, Ка’итане. ’оже ли да ’ийне’ ’о този ’овод?
Гласът на Ридра:
— Не.
— Как се чувствате? Струва ’и се, че вече всичко е наред.
Гласът на Ридра:
— Главата е здрава. Ръцете и краката са си на мястото.
— А? Ей, ’ътчър, тя като че ли се е отучила да говори?
Гласът на Бътчър:
— Не.
— И два’ата сте дяволски весели! Да из’ратя ли ’о’ощника да види как сте?
Гласът на Бътчър:
— Не.
— До’ре, до’ре. Влязох’е в с’окойна о’ласт и ’ога да се изключа за няколко часа. Какво ще кажете?
Гласът на Бътчър:
— Какво да кажем?
— ’оне едно „’лагодаря“!
Гласът на Ридра:
— Благодаря.
— Хайде, съвзе’ете се! Оставя’ ви са’и. О, да, извинете, ако съ’ ’рекъснал нещо.
II
Бътчър, аз не знаех! Не бих могла да знам!
В мозъците им се понесе ехото на вика й: Не бих могла… Не бих могла…
Казах на Брас, че говорите език, в който липсва думата „аз“ и че не се сещам за такъв език: Но има един, и той е Вавилон-17!…
Конгруентните синапси54 се движеха хармонично, докато не възникна определен образ. Тя го пое и видя…
… В самостоятелната си килия на Титан той рисува карта над неприличните надписи, драскани от затворниците в продължение на две столетия, която след бягството му ще изпрати преследвачите в противоположна посока. Килията, в която прекара последните три месеца, имаше площ само четири квадратни метра. Собствените му метър и деветдесет и пет бяха изтощени от глад. Тежеше само шестдесет и пет килограма и бавно, но сигурно умираше.
54
синапс — термин, въведен от английския физиолог Ч. Шерингтън за обозначаване на връзките между невроните в мозъка