Образите нахлуха в мозъка й.
Прекрасната вечер бе осветена от луната Алено. Колата леко бръмчеше. От нетърпение той докосна кормилото с върха на лявата си шпора. Лил се смееше и обикаляше около него.
— Знаете ли, Бътчър, ако мистър Биг разбере, че сте дошли тук с мен в тази романтична нощ, много ще се разсърди. Наистина ли искате да ме вземете със себе си в Париж, когато приключите със задълженията си тук?
Неизразимата топлота в него бе примесена с нетърпение. Влажното й рамо в неговата ръка, червените й устни. Тя бе вдигнала кехлибарената си коса високо над дясното ухо. Тялото й преливаше от вълнуващи движения, когато се обръщаше към него.
— Ако ме излъжете за Париж, ще кажа на мистър Биг. Ако бях умно момиче, щях да изчакам, докато ме измъкнете от тук, преди да ви разреша… да се сприятелим — дъхът й ухаеше в знойната нощ. Той хвана и другото й рамо. — Бътчър, избавете ме от тази гореща мъртва планета. Блата, пещери, дъжд! Мистър Биг ме плаши! Вземете ме в Париж, отървете ме от него! Не бива да се преструвате. Аз наистина искам да замина с вас — тя едва чуто се засмя. — Мисля си… е, не съм умница, но все пак…
Той притисна устните си в нейните. С рязък саблен удар счупи врата й. Тя се свлече, очите й все още бяха отворени. Хиподермичната ампула, която се канеше да му забие в рамото, падна от ръката й, претърколи се и замря до педала за газта. Занесе момичето до тресавището и се върна, изплескан до колене с тиня. Седна и натисна бутона на радиостанцията.
— Готово, мистър Биг.
— Много добре. Чух всичко. Елате утре сутринта да си получите парите. Много неблагоразумно беше от нейна страна да се опитва да ми пречи заради някакви си петдесет хиляди.
Колата потегли, топлият вятър изсуши полепналата по ръцете му тиня.
— Бътчър!
— Ридра, това е МОЕ!
— Зная. Но аз…
— Възнамерявах да се добера до мистър Биг след две седмици.
— Къде трябваше да се срещнете?
— В игралните пещери на Минос… веднъж се скри…
… Макар че неговото тяло прилепна за земята под зелената светлина на Крет, дишайки с широко отворена уста, за да не се издаде с друг звук, това беше нейното очакване, нейният страх, нейната тревога. Товарачът с червения комбинезон спря и изтри потта си с носна кърпа. Бърза крачка напред, потупване по рамото. Човекът учудено се обърна. Силните ръце се сключиха около гърлото му, шпората му разпори корема и вътрешностите се изсипаха върху платформата. Последва бягство по оглушителния вой на сирената, прескачане на чували с пясък, късане на мрежата и захвърлянето й в изуменото лице на пазача, който се обърна и застана с нелепо разтреперени ръце…
— Разбих вратата и избягах — каза й той. — Маскировката подейства и охраната не успя да ми хване следите в обширните полета от лава…
— Разкрийте се пред мен, Бътчър. Покажете ми всичко за бягството.
— От това боли. Дали ще помогне? Не знам…
— Но в мозъка ви няма думи. Само Вавилон-17, като мозъчен шум на компютър, зает с чисто синаптичен анализ.
— Да… Вече започнахте да разбирате…
… той трепереше в ревящите пещери на Дис, където девет месеца беше затворен, ядеше храната на любимото си куче Лони, после самият Лони, почти замръзна, докато се опитваше да преодолее ледените планини. Изведнъж планетоидът излезе от сянката на Циклоп, проблясващата Цецера изгря в небето. Четиридесет минути по-късно мътната вода в пещерата му стигаше до кръста. Когато най-сетне успя да измъкне всъдехода, водата беше гореща. Двата километра до терминатора56 ги измина с максимална скорост. Успя да включи автопилота миг преди да загуби съзнание от невероятната жега. Всичко това се случи само десет минути преди да настъпи Божествения полумрак.
— Трябва да ви открия из дебрите на изгубената ви памет, Бътчър. Кой сте били преди Нови Ню Йорк?
Той се обърна към нея. Излъчваше нежност и загриженост.
— Изплашена ли сте, Ридра? Както преди…
— Не, не както по-рано. Вие ме научихте на някои неща и това промени картините в моя свят, промени самата мен. Мисля, че се страхувах, защото не можех да върша всичко като вас, Бътчър. — Белият пламък стана светлосин и затрепери. — Страхувах се, защото вършех всичко по мои си причини, а не поради отсъствието на вашите причини. Защото, Бътчър, аз съм формата, а вие сте същността. Сега аз съм много повече, отколкото бях по-рано, и не знам дали да ви благодаря или да ви проклинам за това, което ми показахте.
А нещо в нея крещеше, заекваше и утихваше. Тя се превърна в мълчание, в това мълчание увисна очакването, че той за първи път ще проговори сам.
— Вгледайте се в себе си, Ридра.
56
терминатор — линия на повърхността на планета или сателит, която разграничава тъмната от светлата страна