Отразена в него, тя видя в себе си нарастваща светлина, тъмнина без думи, силен шум! И извика името и формата — счупените платки на кораба!
— Бътчър, лентите са могли да бъдат направени в каютата ми само в мое присъствие! Разбира се!
— Ридра, бихме могли да ги контролираме, ако ги назовем!
— Сега ли? Първо трябва да назовем себе си. А вие не знаете кой сте!
— Вашите думи, Ридра. Ще успеем ли да използваме вашите думи, за да разберем кой съм аз?
— Не, Бътчър, не и моите думи. Може би вашите, може би Вавилон-17.
— Не…
— Аз съм формата — прошепна тя. — Повярвайте ми, Бътчър, аз съм формата, а вие сте същността.
III
— Ща’-квартирата, Ка’итане. ’огледнете ’рез шле’а на Разединените. Тия радио’режи ’риличат на фойерверки, а Носа каза, че ’иришат на развалени яйца.
— Благодаря, че изчистихте прахта. Когато бях жив, имах сенна хрема…
Гласът на Ридра:
— Екипажът напуска кораба заедно с Капитана и Бътчър. Екипажът ги води при генерал Форестър заедно и не позволява на никого да ги раздели.
Гласът на Бътчър:
— В каютата на Капитана има лента със запис на граматиката на Вавилон-17. Помощникът изпраща лентата, и то веднага, на доктор Маркус Т’мварба на Земята със специалната поща. После се обажда на доктор Т’мварба и го предупреждава, че лентата е изпратена, кога я е изпратил и какво е съдържанието й.
— Брас, помощник! Нещо не е наред! — гласът на Рон заглуши този на Капитана. — Чували ли сте ги някога да разговарят по този начин? Капитан Вонг, какво ви става?…
ЧАСТ ПЕТА
МАРКУС Т’МВАРБА
I
Лентата със записа, строгата заповед на генерал Форестър — и след тридесет секунди разяреният доктор Т’мварба стигна до кабинета на Даниел Д. Епълби.
Митничарят се занимаваше с един сандък, когато шумът отвън го накара да вдигне глава.
— Майкъл — каза той в микрофона. — Какво става?
— Някакъв луд, който твърди, че е психиатър.
— Не съм луд! — извика докторът. — Обаче знам колко време е необходимо за доставка на колет от щаб-квартирата на Администрацията до Земята! Трябваше да е у нас със сутрешната поща. Следователно някой го е задържал и това сте вие! Пуснете ме.
Вратата се отвори и той влезе.
Майкъл проточи врат зад него.
— Дан, извинявай. Ще повикам…
Доктор Т’мварба посочи масата и заяви:
— Това е мое. Дайте ми го!
— Не се притеснявай, Майк — каза Епълби. Вратата се затвори. — Добър ден, мистър Т’мварба. Седнете, моля. Това е адресирано до вас, нали? Не се учудвайте, че ви познавам. Ръководя отдела по безопасност и съвместимост на психоиндексите. В митницата всички са запознати с блестящите ви разработки по класификацията на шизоидите57. Радвам се да се запознаем.
— Защо не мога да получа пакета?
— Един момент, сега ще видя — докато митничарят взимаше от масата листа, Т’мварба грабна кутията със записа и я пъхна в джоба си.
— Сега може да ми обясните.
Чиновникът разгъна листа.
— Не е изключено — той четеше и притискаше коляното си в масата, за да подтисне нарастващия гняв — да го получите… хм, бихте получили лентата, ако още тази вечер излетите за щаб-квартирата на Администрацията с „Полунощният Ястреб“ и я вземете със себе си. Цитирам: „Мястото е резервирано. Искрени благодарности за сътрудничеството. Генерал К. Дж. Форестър.“
— Защо?
— Не пише. Страхувам се, докторе, че докато не дадете съгласието си, не може да получите лентата. Ще бъдем принудени да я изпратим обратно.
— Имате ли поне някаква представа какво искат?
Епълби вдигна рамене.
— Кой е изпратил пакета? — попита той.
— Вероятно Ридра Вонг.
— Вонг? — чиновникът стана от мястото си. — Поетесата Ридра Вонг? Познавате ли я?
— Аз съм нейният психотерапевт от дванадесетгодишната й възраст. А вие кой сте?
— Даниел Д. Епълби. Ако знаех, че сте приятел на Ридра, сам щях да ви донеса пакета — той едва се сдържаше да не премине на „ти“. — Ако решите да летите с „Ястреб“, ще имате достатъчно време до старта. Днес ще свърша рано. Искам да посетя едно местенце… в Транспортния град. Защо не казахте веднага, че познавате Ридра толкова отдавна? Отивам в едно заведение. Храната не е лоша, пиенето също. Интересувате ли се от борба? Повечето хора я считат за незаконна, но ще видим какво ще бъде мнението ви, след като погледате! Тази вечер ще се сражават Рубина и Питона. Ако се решите да дойдете с мен, сигурен съм, че ще бъдете очарован. Ще успея да ви закарам до кораба навреме.
— Мисля, че познавам това място.