Ръцете му се отпуснаха, сякаш искаше да се предпази от нещо.
„Да се предпази? Ридра явно ме е научила да тълкувам движенията“ — удиви се Т’мварба.
— Така лесно можеш да се окажеш затворен в някаква твоя част от света. Важно е гласът ти да се чува и извън него. Ридра Вонг… — генералът замълча. Изражението на лицето му накара докторът да изстине.
— Какво се е случило с нея, генерале? Да не е болна?
— Не знам… В съседната стая има… мъж и жена. Не мога да ви кажа дали тази жена е Ридра Вонг. Това със сигурност не е човекът, с когото на Земята говорих за Вавилон-17.
Т’мварба вече отваряше междинната врата.
Двамата го погледнаха. Мъжът беше масивен, грациозен, с кехлибарена коса. Каторжник, както се виждаше от клеймото на ръката. Жената…
Докторът застана с ръце на кръста.
— Така-а… Какво искаш да ми кажеш?
Тя каза:
— Няма разбиране.
Дишането, маниери, жестове — всички детайли, чийто смисъл и важност тя му беше демонстрирала хиляди пъти и той успя да схване значението им. За момент му се прииска никога не беше се научавал, защото сега детайлите бяха изчезнали и тяхното отсъствие беше по-лошо от всичко. Започна да говори с глас, предназначен единствено за нея — с него я хвалеше и й се караше:
— Исках да кажа: ако това е шега, ще те напляскам — завърши изречението с гласът за непознати, предназначен за продавачи. Почувства, че е несигурен. — Ако вие не сте Ридра Вонг, тогава коя сте?
Тя каза:
— Няма разбиране на въпроса. Генерал Форестър, този човек доктор Маркус Т’мварба ли е?
— Да.
— Генерале — докторът се обърна към Форестър, — сигурен съм, че сте сверявали отпечатъците на пръстите, нивото на метаболизма, очните дъна и другите методи за идентификация…
— Това е тялото на Ридра Вонг.
— Добре. Хипноза, внушение, присаждане на мозъчна кора… Знаете ли други методи за прехвърлянето на мозъка в чуждо тяло?
— Да. Седемнадесет. Но при нея няма следи от нито един — генералът направи крачка към вратата. — Тя даде ясно да се разбере, че желае да говори с вас насаме. Ще бъда наблизо.
Жената премигна и каза:
— Съобщение от Ридра Вонг. Цитат без разбиране на смисъла.
Внезапно лицето й придоби познатото изражение. Хвана си ръцете и леко се наведе.
— Моки, радвам се, че си тук. Няма да издържа дълго. Слушай, Вавилон-17 повече или по-малко прилича на оноф59, алгол или фортран. Наистина имам телепатични способности, но се научих да ги контролирам. Аз… ние взехме мерки срещу опитите за диверсии с Вавилон-17. Но сме пленници. Ако искаш да ни освободиш, забрави за мен. Използвай това, което се намира в края на записа. И непременно разбери кой е той! — тя посочи Бътчър.
Каменното изражение се върна. Тази промяна застави доктора да затаи дъх. Той разтърси глава и влезе при генерала.
— Кой е този каторжник?
— В момента се опитваме да установим. Надявам се съвсем скоро да получа сведение… А-ха, ето го — той се обърна към екрана. — Ще ми кажете ли какво е това оноф, алгол или фортран?
— За по-сигурно сте подслушвали — усмихна се Т’мварба и се отпусна в надуваемото кресло до масата. — Това са древни езици, още от двадесети век, които са се използвали за програмиране на компютрите и само за работа с машините. Оноф е най-простия. Свеждал е всичко до комбинации от две думи — да и не, или към двоични кодове. Другите са по-сложни.
Генералът кимна, докато приключваше с дешифрирането на съобщението.
— Този момък пристигна с Ридра на краден кораб. Екипажът много се огорчи и запротестира, когато се опитахме да ги настаним в различни стаи. Било нещо на психическа основа и ние не продължихме да настояваме — оставихме ги заедно.
— А екипажът къде е? Може ли да ни помогне?
— Екипажът? Сякаш са се материализирали от детските ви кошмари. Транспортници… Кой говори с подобни индивиди?
— Ридра умееше да го прави. Бих искал и аз да пробвам.
— Както искате. Държим ги в щаб-квартирата — той отново погледна съобщението. — Много странно. Изброяват се събития от живота му през последните пет години. Започнал е с дребни кражби, затвор, постепенно преминал към по-крупни неща. Грабеж на банка — генералът прехапа долната си устна и добави с уважение: — Прекарал две години в каторгата на Титан. Избягал. Да, това момче струва нещо! Изчезнал в Заслона Спецели, където или е загинал, или е постъпил на служба на някой кораб-сянка. Но ето кое е странното — преди декември шестдесет и първа изобщо не е съществувал! Нарича се Бътчър…