Изведнъж генералът започна да рови в чекмеджето. Извади някаква папка и я разтвори пред себе си.
— Крето, Земя, Минос, Калисто, Алено, Олимпия, Перъдайз, Дис! — той удари с юмрук по масата.
— Това какво е? Маршрутът на Бътчър, преди да попадне на Титан?
— Като че ли да. Но освен това точно на тези места ставаха диверсиите, които започнаха от декември шестдесет и първа! Едва неотдавна ги свързахме с Вавилон-17. Обработвахме данните от последния „нещастен случай“, когато някой се сети да прегледа и предишните. Оказа се, че и при тях има съобщения за радиопредавания. Как мислите, дали мис Вонг ни е довела диверсанта?
— Може би, но това не е Ридра.
— Е, да. Предполагах, че ще го кажете.
— По аналогични причини считам, че този мъж не се казва Бътчър.
— А как?
— Засега не зная. Но на всяка цена трябва да установим самоличността му.
Т’мварба се изправи и допълни:
— Къде мога да разговарям с екипажа на Ридра?
III
— Хубаво местенце! — каза Кали, когато излязоха от асансьора на последния етаж.
— Да, добро е — съгласи се Моли.
Оберкелнерът, облечен в бял фрак, се приближи до тях, стъпвайки безшумно по дебелия килим, изгледа Брас и попита:
— Тези с вас ли са, доктор Т’мварба?
— Да. Имаме резервирано сепаре. Донесете всичко там.
Оберкелнерът кимна и ги заведе до местата им. Няколко човека ги изпратиха с погледи.
— Щаб-квартирата на Администрацията на Съюза може да бъде много приятно място — каза Маркус с усмивка.
— Ако имаш пари — добави Рон. Отметна назад глава и се зае да разглежда синьо-черния таван, където светлинките оформяха съзвездия. — Чел съм за тези места, но никога не съм предполагал, че ще ги посетя.
— Да, бих искал да доведа момчетата тук — обади се Помощникът. — Иначе ще останат с впечатлението, че от приема в Армстедж по-хубаво няма.
— Във Военните дворове?
— Да — каза Кали. — Печено месо, отлично вино, великолепни фазани! И никой не успя да ги опита.
— Един от досадните навици на аристократите — каза Т’мварба през смях. — Но и от тях останаха малко. Повечето хора са достатъчно умни, за да отхвърлят титлите.
— Последният собственик на оръжията в Армседж — намеси се Помощникът.
— Да, четох съобщението за смъртта на барон Вер Дорко. Ридра беше ли там?
— Всички бяхме. Доста дива вечер!
— Какво се случи?
Брас поклати глава:
— А’ии… Ка’итанът отиде ’реди нас…
Когато свърши с разказа, докторът се облегна назад.
— Това го нямаше във вестниците. Какво е това ТВ-55?
Брас вдигна рамене, но в този момент Маркус чу прещракване и в ухото му оживя микрофонът за връзка с Разединените.
— Това е човешко същество, което още от раждането си е под контрол — каза Окото. — Бях заедно с Капитан Вонг, когато баронът го демонстрираше.
Т’мварба кимна.
— Можете ли да разкажете нещата по-подробно?
Помощникът се мъчеше да се намести по-удобно в креслото. Накрая почти легна.
— Защо?
Останалите чакаха мълчаливо. Помощникът продължи:
— Защо да му разказваме? Той ще отиде при военните и всичко ще им разкаже.
— Да — призна докторът. — Ще им разкрия всичко, което може да помогне на Ридра.
Рон рязко бутна чашата си.
— Военните не могат да се отнасят добре с нас, докторе — обясни той.
— Ако е така, не биха ни довели в такъв ресторант — Кали затъкна салфетката в огърлицата от цирконий, която беше сложил специално за случая.
Оберкелнерът постави върху масата голямо блюдо, пълно с печени картофи и шницели. Моли втрещена наблюдаваше дългата червена струя.
— Кетчуп — поясни Т’мварба.
— О! — Моли го опита.
— Трябва да докараме тук Дяволчето — Помощникът се отпусна на облегалката и погледна доктора. — Той е майстор по приготвянето на ядене от ????, а това тук е истинска храна. Обзалагам се, че след това ще избяга от камбуза, сякаш са го ухапали.
— Какво е станало с Ка’итана? — попита Брас.
— Не зная. Ако вие ми разкажете всичко, което знаете, аз ще имам повече възможности да предприема нещо.
— Не желае’ да ’ред’рие’ате нищо. На кора’а и’аше ш’ионин. Всички знае’ за това. На два ’ъти се о’ита да ни у’ие. ’исля, че той е отговорен за това, което се случи с Ка’итана и ’ътчър.
— Всички ние сме на това мнение — потвърди Помощникът.
— Това ли не искахте да кажете на военните?
Брас кимна. Микрофонът отново изщрака.
— Ако не беше Бътчър, щяхме да се върнем в нормалното пространство в центъра на една Нова. Той убедил своя Капитан да ни измъкнат.