Генералът бавно се изправи.
— Струва ми се прекалено просто. Т’мварба, къде е лентата?
— В джоба, където беше през цялото време — отвърна докторът и я извади.
— Ще я изпратя в криптографския отдел, за да я проверят много внимателно — той отиде до вратата и добави: — Ще се наложи да ви заключа.
И излезе. Тримата в стаята се спогледаха.
V
— Да, да, разбира се, длъжен бях да предвидя, че този, които почти успя да проникне в най-защитената ни килия и да саботира военните операции в цялата Галактика, ще успее да избяга до кабинета ми, макар че го бях заключил… Мисля, че… Знам, че не ви притеснява, но мисля, че те… Не, изобщо не ми е идвало на ум, че ще откраднат кораб. Да… Не. Не съм сигурен, разбира се… Да, един от най-големите ни бойни звездолети. Излетяха… Не, не са нападали нашите хора… Нямам никакви сведения, ако не броим записките, които оставиха… Да, разбира се, ще ви ги прочета… Точно това се опитвам да направя през цялото време…
VI
Ридра влезе в командната каюта на бойния кораб „Хронос“. Когато сложи куфара си на пода, Бътчър се дръпна от контролния пулт.
— Какво става долу?
— Сега ще проверя — тя включи вътрешната връзка. — Имате ли проблеми с новото оборудване?
— Не знам, Капитане — отвърна Рат. — Като че ли съдбата ни е вечно да бягаме.
— Трябва да се върнем в Заслона и да предадем кораба на Джебъл и хората му. Брас ми каза, че ще успее да се справи, ако вие, момчета, вършите съвестно работата си.
— Ще се постараем, но идват толкова много заповеди наведнъж! Сега трябва да тичам долу!
— Ще отидеш след една минута. Искаш ли да те направя квипукмайокун?
— Какво???
— Това е човек, който чете всички постъпващи заповеди и ги интерпретира. Твоите прадеди са били индианци, нали?
— Да. Семиноли62.
Ридра вдигна рамене.
— Квипукмайокун е на езика на маите63. Различно е. Те са предавали заповедите чрез връв, на която има различни по цвят и големина възли. Ние пък използваме перфокарти. А сега бягай и добре да се грижиш за апаратурата.
Рат докосна челото си и изчезна.
— Какво според вас ще направи генералът със записките? — попита Бътчър.
— Не ме интересува. Ще успее да потули работата. Ще ги анализират и ще обмислят възможностите, които им предоставят. През това време ние ще вършим нашата работа. Имаме коригиран Вавилон-17. Ще го наречем Вавилон-18 — най-могъщото мисловно оръжие.
— Плюс моята армия убийци — каза Бътчър. — Мисля, че ще се справим за шест месеца. Трябва да бъдете щастлива, че припадъците не са ускорили метаболизма ви. Би трябвало да заминете, преди да овладеете Вавилон-17. Такива бяха разчетите.
— Не улучиха, като нападнаха точно мен… След като приключим с Джебъл, отиваме в Нови Ню Йорк и оставяме на масата на главнокомандващия на Завоевателите бележка. „Тази война трябва да приключи до шест месеца.“ Най-доброто изречение, което някога съм написала. А сега трябва здраво да поработим.
— Притежаваме уникален инструмент — каза Бътчър. Приближи се и седна до нея. — А с добър инструмент работата върви много по-лесно. Какво ще правим след това?
— Мисля да напиша поема. Или роман. Има какво да кажа на хората.
— Обаче аз все още съм престъпник. Да се прикриват лошите постъпки с добри е лингвистична грешка, която неведнъж е причинявала неприятности на човечеството. Особено когато добрите дела са в бъдещето. Както и преди, нося отговорност за много убийства.
— Механизмът на съда е предназначен да плаши и също е лингвистична грешка. Ако това толкова те безпокои — върни се и се предай, нека те съдят… Но по-добре се заеми с твоята работа. И нека тази работа да съм аз.
— Разбира се. Но кой ти е казал, че твоят съд ще е по-лек?
Ридра се засмя. Спря пред него, взе му ръцете и ги сложи върху усмихнатото си лице.
— Аз ще бъда и твоят защитник! Трябва вече да си разбрал, че и без Вавилон-17 мога всеки да убедя.
63
маи — индианско племе, създало високоразвита цивилизация на територията на днешно Мексико