Царят пристига, заповядва да поставят стражи на всички врати, качва се в стаята на красивата Формозанта и й казва:
— Госпожице, тъкмо вас търсех. Вие ми обърнахте твърде малко внимание, когато бях във Вавилон. Справедливо е да се наказват горделивите и своенравните. Ще имате добрината, моля ви, да вечеряте с мен тази вечер; няма да имате друго легло освен моето и аз ще се отнеса с вас така, както ми е угодно.
Формозанта разбра добре, че той е по-силен от нея, тя знаеше, че здравият разум изисква да се съобразяваме с положението, в което сме попаднали и реши да се отърве от египетския цар с невинна хитрост: хвърли му дяволит поглед с крайчеца на окото, поглед, който няколко века по-късно бе наречен „предизвикателен“. И ето как му говори тя със скромност, грация, кротост и смущение, използвайки целия си чар, който би могъл да подлуди и най-мъдрия и да заслепи и най-проницателния от всички хора:
— Признавам, ваше величество, че винаги свеждах очи пред вас, когато направихте чест на царя, моя баща, да го посетите. Страхувах се от сърцето си, страхувах се от моята прекалено наивна простота. Треперех да не би баща ми и вашите съперници да забележат, че ви давам предпочитание, макар че вие напълно заслужавате това. Сега мога да се отдам свободно на чувствата си. Кълна се в бика Апис, който, след вас, най-много почитам на света, че съм очарована от вашето предложение. Вече вечерях с вас веднъж в дома на царя, моя баща. Готова съм да вечерям и тук, без той да участва. Единственото, за което ще ви помоля, е и вашият главен изповедник да пие с нас, във Вавилон той ми се стори отличен сътрапезник. Имам прекрасно шираско вино и искам и двамата да го опитате. Колкото до второто ви предложение, то е много примамливо, но не прилича на момиче от добро семейство да говори за него, нека ви бъде достатъчно да знаете, че гледам на вас като на най-великия цар и на най-милия мъж измежду всички мъже.
Тези думи завъртяха главата на египетския цар, той веднага се съгласи и изповедникът да присъства на вечерята.
— Имам още една молба към вас — каза му принцесата: — Да позволите моят аптекар да дойде при мен. Момичетата винаги страдат от известни дребни неразположения, които изискват известни грижи: замайвания, сърцебиене, стомашни болки, задух, а тези неща трябва да се оправят при известни обстоятелства. С една дума, имам неотложна нужда от моя аптекар и се надявам, че няма да ми откажете този малък знак на любов.
— Госпожице — отговори й египетският цар, — макар че аптекарите имат намерения, напълно противоположни на моите, и макар че целите на тяхното изкуство са обратни на моите, аз съм достатъчно галантен, за да не отхвърля една тъй справедлива молба. Ще заповядам аптекарят ви да дойде да поговори с вас, докато приготвят вечерята. Разбирам, че трябва да сте малко уморена от пътуването и сигурно имате нужда от прислужница. Ще може да повикате тази, която ви е угодно. След това ще чакам вашите заповеди, които ще дадете, когато ви бъде удобно.
Той се оттегли. Аптекарят и една прислужница, на име Ирла, пристигнаха. Принцесата имаше пълно доверие в нея, тя й заповяда да нареди да донесат шест шишета шираско вино за вечеря и да даде на стражата, която пазеше пленената й свита, да пие от същото вино. След това каза на аптекаря да постави във всички шишета някакви билки, които могат да приспят хората за двадесет и четири часа; той винаги носеше със себе си такива треви. Заповедите й бяха изпълнени дословно. След половин час царят, придружен от главния изповедник, се върна. Вечерята беше много весела, царят и жрецът изпразниха шестте шишета и признаха, че в Египет нямат такова хубаво вино. Прислужницата се погрижи да даде от същото вино и на слугите, които поднасяха ястията. Колкото до принцесата, тя много внимаваше да не пие никак; обясни, че нейният лекар й е предписал диета. Скоро всички заспаха.
Изповедникът на египетския цар имаше най-красивата брада, която някога е носил мъж от неговия ранг. Формозанта сръчно я отряза, заповяда да я зашият за една малка панделка и я привърза на брадичката си. Наметна плаща на жреца и си сложи всички отличителни знаци на званието му, облече прислужницата си като клисар в храма на богинята Изида, и най-после, след като взе урната и скъпоценните си камъни, излезе от странноприемницата и мина между стражите, които спяха дълбоко като господаря си. Прислужницата се бе погрижила да доведат два оседлани коня пред вратата. Принцесата не можеше да отведе със себе си никой друг от своята свита, защото щяха да бъдат спрени от външната стража. Формозанта и Ирла минаха през шпалир от войници, които, вземайки принцесата за великия жрец, я наричаха „най-преподобен отец в бога“ и я молеха да ги благослови. Двете бегълки пристигнаха за едно денонощие в Басра, преди царят да се събуди. Тогава те свалиха плащовете си, за да не възбудят подозрение. С най-голяма бързина наеха кораб, преминаха протока Ормуз и слязоха на прекрасния бряг на Еден в Щастлива Арабия. Това беше именно онзи Еден, чиито градини толкова се прославиха, че оттогава станаха обиталище на праведните, тези градини послужиха като образец за Елисейските полета, за градините на Хесперидите и за градините на островите на блажените, защото в онези топли страни хората не можеха да си представят по-голямо блаженство от сенките на дърветата и ромона на водите. Да живееш вечно в небесата, в близост с Върховното същество, или да се разхождаш в градина, тоест в рай, бе едно и също нещо за онези хора, които винаги говорят, без да съзнават, и които не са могли да имат още нито ясни мисли, нито точни изрази.