— Аз съм покъртена, няма съмнение — каза Формозанта, — той беше баща на… — При тези думи тя се разплака. — Дойдох само заради него, като минах през много опасности. Заради него напуснах баща си и най-блестящия двор на света. Бях отвлечена от египетския цар, когото ненавиждам. Когато се отскубнах от този похитител, прекосих небесата, за да дойда да видя този, когото обичам. Аз пристигнах, но той е избягал!
Плач и ридания й попречиха да продължи. Тогава майката й каза:
— Госпожице, когато египетският цар ви отвлече, когато вечеряхте с него в една кръчма на пътя за Басра, когато вашите красиви ръце наливаха шираско вино, спомняте ли си да сте видяла един кос да подхвърча из стаята?
— Да, наистина, сега от вашите думи си спомням това. Не обърнах внимание тогава, но сега, като си събрах мислите, много добре си спомням, че в момента, когато египетският цар стана от масата, за да ме целуне, косът нададе силен писък, излетя от прозореца и не се върна вече.
— Уви, госпожице — поде майката на Амазан, — ето какво именно причини нашето нещастие: моят син бе изпратил този кос, за да се осведоми за вашето здраве и какво става във Вавилон. Той смяташе скоро да се върне, да се хвърли в краката ви и да ви посвети живота си. Вие не знаете как безумно ви обожава той. Всички гангейци са влюбени и верни на любовта си, но моят син е най-влюбеният и най-постоянният от всички. Косът ви намерил в една кръчма, вие сте пиела весело с египетския цар и някакъв гаден жрец, и накрая ви видял, че давате нежна целувка на този монарх, който убил феникса и към когото моят син изпитва непобедимо отвращение. При тази гледка косът, обзет от справедливо възмущение, отлетял, проклинайки вашата злополучна любов. Днес той се завърна и разказа всичко. Но в какъв момент, о, Небеса! Тъкмо когато моят син и аз оплаквахме смъртта на баща му и на феникса, тъкмо в момента, когато той чу от мен, че е ваш първи братовчед.
— О, небеса! Мой братовчед! Как е възможно, госпожо, по какъв начин? Как? Нима ще бъда толкова щастлива? И ще бъда същевременно толкова злочеста, че съм го оскърбила!
— Моят син е ваш братовчед, ви казвам — поде майката, — и след малко ще ви дам доказателства за това. Но ставайки моя роднина, вие ми отнемате сина. Той няма да преживее скръбта, която му е причинила целувката, дадена от вас на египетския цар.
— О, лельо — извика красивата Формозанта, — кълна се в него и във всемогъщия Орозмад, че тази злополучна целувка не само не бе престъпна, но бе и най-силното доказателство за любов, което можех да дам на вашия син. Заради него аз не изпълних волята на баща си. Заради него отидох от Ефрат до Ганг. Попаднала в ръцете на недостойния египетски фараон, аз можех да избягам от него само като го измамя. Призовавам за свидетел пепелта и душата на феникса, които бяха тогава в джоба ми, той може да ме оправдае. Но как може вашият син, който е роден на бреговете на Ганг, да бъде мой братовчед, когато моят род царува на бреговете на Ефрат от толкова века?
— Вие знаете — отговори й достопочтената гангейка, — че вашият чичо по съребрена линия, Алдей, е бил вавилонски цар и че е бил свален от престола от бащата на Белус.
— Да, госпожо.
— Знаете, че неговият син Алдей имаше дъщеря, принцеса Алдея, която е израснала във вашия дворец. Този княз, тъй като е бил преследван от баща ви, намери убежище в нашия щастлив край, където се установи под друго име. Именно за него бях омъжена аз и от него родих младия княз Алдей-Амазан, най-хубавият, най-силният, най-храбрият и най-добродетелният от всички смъртни и който днес е най-лудият. Мълвата за вашата красота го накара да отиде да участва във Вавилонските празници. Оттогава той ви обожава, но може би никога вече няма да видя скъпия си син.
Тогава тя показа на принцесата всички книжа, които свидетелстваха за титлите на династията на Алдей. Формозанта едва благоволи да ги погледне.
— О, госпожо — извика тя, — нима човек разглежда това, което така страстно желае? Моето сърце ви вярва напълно. Но къде е Алдей-Амазан? Къде е моят роднина, моят любим, моят цар, моят живот? Кой път е взел? Ще тръгна да го търся по всички звезди, които всевечният е създал и на които Амазан е най-прекрасното украшение. Ще отида на Канопа, на Шеат, на Алдебаран, ще отида да му докажа моята любов и да го убедя в невинността си.
Фениксът оправда принцесата от обвинението на коса, че уж дала любовна целувка на египетския цар, но все пак Амазан трябваше да бъде изваден от заблудата и върнат в къщи. Фениксът разпрати птици по всички пътища, изпрати и всички ликорни да го търсят. Най-после му донесоха вест, че Амазан е поел пътя за Китай.
— Добре тогава, ще отидем в Китай — извика принцесата. — Пътят не е дълъг. Надявам се, че скоро, най-много до петнадесет дни, ще върна сина ви в къщи.