Колко сълзи на умиление проляха при тези думи гангейската майка и вавилонската принцеса! Колко нежни прегръдки, какви сърдечни излияния предизвикаха те!
Фениксът веднага поръча каляска, теглена от шест ликорни. Майката достави двеста конници и подари на принцесата, на своята племенница, няколко хиляди от най-хубавите диаманти на страната. Разгневен от злото, което бъбривият кос бе причинил, фениксът заповяда на всички косове да напуснат страната. Оттогава вече не се срещат косове по бреговете на Ганг.
ГЛАВА V
За по-малко от осем дни ликорните откараха Формозанта, Ирла и феникса в Камбалу, столицата на Китай. Камбалу беше град, по-голям от Вавилон и със съвършено различно великолепие. Новите неща, непознатите нрави биха забавлявали Формозанта, ако можеше да мисли за нещо друго освен за Амазан.
Щом научи, че вавилонската принцеса е пристигнала пред една от градските врати, китайският император изпрати четири хиляди мандарини, облечени в церемониални роби, да я посрещнат; те всички паднаха по очи пред нея и всеки от тях й поднесе поздравление, написано със златни букви върху пурпурна коприна. Формозанта им каза, че ако имаше четири хиляди езика, би отговорила веднага на всеки мандарин, но понеже има само един, тя ги моли да приемат за уместно, че ще си послужи с единствения си език, за да благодари на всички наведнъж. След това те най-почтително я заведоха при императора.
Той беше най-справедливият, най-учтивият и най-мъдрият монарх на земята. Първи той изора една нивичка със своите императорски ръце, за да вдъхне, на своя народ уважение към земеделието. Първи той установи награди за добродетел, докато, за голям срам, навсякъде другаде законите се ограничаваха да наказват престъпленията. Този император бе току-що прогонил от своята държава цяла дружина чужди калугери, дошли от най-далечния запад с безумната надежда да принудят цял Китай да мисли като тях и които, под предлог, че възвестяват истината, бяха вече придобили богатства и почести. Изпъждайки ги от страната, той им беше казал следните думи, които бяха записани в аналите на империята:
— Вие бихте извършили тук толкова зло, колкото сте извършили и другаде. Дошли сте да проповядвате догмата на нетърпимостта на нацията, която проявява най-голяма търпимост на земята. Връщам ви обратно, за да не бъда принуден един ден да ви наказвам. Ще бъдете отведени почтително до границите на моята държава, ще ви се достави всичко необходимо, за да се завърнете в полукълбото, откъдето сте тръгнали. Вървете си в мир, ако можете да живеете в мир, и не се връщайте вече.
Вавилонската принцеса научи с радост за това решение и за това слово, и затова беше по-сигурна, че ще бъде добре приета в двореца, тъй като самата тя бе далеч от всякакви догми на нетърпимост. Китайският император вечеря насаме с нея и има учтивостта да я освободи от смущението, което би й причинил един обременителен дворцов церемониал. Тя му представи феникса, който, след като императорът дълго го гали, кацна на креслото му. Към края на вечерята Формозанта му довери простодушно причината на своето пътуване и го помоли да нареди да потърсят в Камбалу красивия Амазан, чиито приключения му разказа, без да скрие нищо от съдбоносната страст, която изгаряше сърцето й за този млад герой.
— Какво говорите! — каза й китайският император. — Той ми направи удоволствието да дойде в двореца, аз съм очарован от този мил Амазан. Вярно е, че е дълбоко огорчен, но неговата трогателна скръб го прави още по-очарователен. Никой от моите любимци не е по-умен от него, никой от мандарините-правници няма по-обширни познания, никой от моите военни мандарини няма по-войнствен и по-героичен вид, а неговата младост придава още по-голяма стойност на всичките му способности. Ако бях толкова нещастен, толкова забравен от Тиен и от Шанг-ти, за да желая да бъда завоевател, бих помолил Амазан да застане начело на моите войски и тогава бих бил сигурен, че ще завладея целия свят. Колко жалко е, че неговата скръб понякога разстройва ума му.
— О, господарю — каза му Формозанта с пламнало лице и печален, развълнуван и укорен тон, — защо не поканихте и него да вечеря с нас? Причинявате ми смъртна мъка. Изпратете веднага хора да го поканят.
— Той замина тази сутрин, госпожо, без да ми каже в коя страна ще отиде.
Формозанта се обърна към феникса:
— Кажете ми, фениксе — рече тя, — виждал ли сте някога по-нещастно момиче от мен? Но как и защо е можал да напусне — продължи тя, като се обърна към императора — така внезапно един толкова учтив двор като вашия, в който, струва ми се, човек би желал да прекара целия си живот.