— Ето какво се случи, госпожо. Една принцеса от царска кръв, една от най-милите принцеси, се влюби в него и му определи среща в дома си по пладне. Той замина призори и остави тази бележка, която струва много сълзи на моята роднина:
„Прекрасна китайска принцесо от царска кръв, вие заслужавате сърце, което винаги е принадлежало само на вас. Аз се заклех пред безсмъртните богове да обичам само Формозанта, вавилонската принцеса, и да й покажа как човек може да укроти желанията си през време на пътуванията си. Тя има нещастието да се отдаде на един недостоен египетски цар: аз съм най-нещастният от всички хора. Загубих баща си и феникса, както и надеждата да бъда обичан от Формозанта, напуснах опечалената си майка и родината си, тъй като не можех да живея нито миг в онзи край, където научих, че Формозанта обича друг. Заклех се да обиколя земята и да й остана верен. Ако наруша клетвата си, вие ще ме презирате и боговете ще ме накажат: намерете си любовник, госпожице, и му бъдете така вярна, както съм аз.“
— О, оставете ми това удивително писмо — каза прекрасната Формозанта, — то ще ми бъде утеха и ще бъда щастлива в злочестината си. Амазан ме обича, заради мен Амазан се отказва от една китайска принцеса. Той единствен на земята може да спечели такава победа, той ми дава велик пример, но фениксът знае, че не се нуждая от този пример. Много жестоко е да бъда лишена от любимия си заради най-невинната целувка, която дадох, за да му остана вярна. Но къде е отишъл той? Кой път е взел? Благоволете да ме осведомите и аз ще тръгна веднага.
Китайският император й отговори, че както са му доложили, любимият й вероятно е взел пътя, който води за Скития. Ликорните бяха впрегнати начаса и, след като се сбогува най-сърдечно с императора, принцесата потегли на път, последвана от феникса, прислужницата си Ирла и цялата си свита.
Щом пристигна в Скития, тя забеляза още по-ясно от всякога колко се различават хората и правителствата по света, докато след хиляди векове мрак някой народ, по-просветен от другите, постепенно разпръсне светлината на знанието все по-далеч и по-далеч и най-после и в най-варварските страни се намерят храбри сърца, които ще имат силата и упоритостта да превърнат зверовете в хора. В Скития нямаше градове и следователно нямаше и изящни изкуства. Виждаха се само обширни равнини и цели народи, които живееха в палатки или върху коли. Тази гледка вдъхваше страх. Формозанта запита в коя палатка или кола живее царят. Отговориха й, че преди осем дни той тръгнал на поход начело на триста хиляди конници, за да се сражава с вавилонския цар, чиято племенница, красивата принцеса Алдея, бил отвлякъл.
— Той е отвлякъл братовчедка ми! — извика Формозанта. — Не очаквах това ново приключение. Как, моята братовчедка, която беше толкова щастлива да ме ласкае, е станала царица, а аз съм още неомъжена!
Тя помоли да я заведат веднага в палатките на царицата.
Тяхната неочаквана среща в тази далечна земя и удивителните неща, които имаха да си разкажат една на друга, направиха разговора им така увлекателен, че те забравиха, че никога не са се обичали. Гледаха се възторжено и една сладка илюзия замени истинската нежност: те се прегръщаха и плачеха, между тях дори имаше сърдечност и откровеност, тъй като не се срещнаха в дворец.
Алдея позна феникса и Ирла, довереницата на братовчедка си. Тя даде на Формозанта шуби от зибели нови кожи, а Формозанта й даде диаманти. Говориха за войната, която двамата царе започваха, съжаляваха хората, които монарсите по своя прищявка изпращат да се избиват заради спорове, които двама почтени хора биха могли да разрешат за един час със спогодба. Но най-много говориха за красивия чужденец, който побеждава лъвове, подарява най-едрите диаманти на света, пише мадригали и притежава феникс и който сега, поради бъбривостта на един кос, бе най-нещастният от всички хора.
— Той е моят скъп брат — казваше Алдея.
— Той е моят скъп любим — казваше Формозанта. — Ти несъмнено си го видяла и може би е още тук. Той знае, че е твой брат, мила братовчедке, и няма да те напусне така внезапно, както е напуснал китайския цар.
— Как да не съм го видяла, велики богове — поде Алдея. — Той прекара цели четири дни с мен. О, братовчедке, колко е нещастен моят брат! Една лъжлива вест напълно го подлуди и сега обикаля света, без да знае къде отива. Представи си, лудостта му стигна дотам, че брат ми отблъсна ласките на най-красивото момиче в цяла Скития. Вчера замина оттук, след като й написа писмо, което я хвърли в отчаяние. А сам тръгна към кимерийците.