— Хвала богу — извика Формозанта, — той повторно е отказал заради мен! Моето щастие надмина надеждите ми, както нещастието ми надмина всичките ми страхове. Кажи да ми донесат това очарователно писмо. Искам да тръгна, искам да го гоня, държейки в ръка доказателствата за неговата добродетел. Сбогом, братовчедке. Щом Амазан е при кимерийците, и аз ще полетя нататък.
Алдея реши, че нейната братовчедка принцесата е още по-луда от брат й Амазан. Но понеже и тя като нея бе засегната от същата епидемия, като нея бе напуснала насладите и великолепието на Вавилон заради царя на скитите и тъй като жените винаги се интересуват от безумията, причинени от любовта, тя истински се разнежи и пожела на Формозанта щастливо пътуване, като й обеща да я подпомогне в любовта й, ако някога има щастието да види отново брат си.
ГЛАВА VI
Вавилонската принцеса и фениксът скоро пристигнаха в империята на кимерийците, която в действителност е много по-слабо населена от Китай, но два пъти по-обширна. Някога тя беше подобна на Скития, но от известно време така процъфтя, че достигна царствата, които се гордеят, че служат за пример на другите държави.
След няколко дни път те влязоха в един твърде голям град, който царуващата императрица се бе заловила да разхубавява. Но самата тя не бе в града, по това време пътуваше от европейските си граници до азиатските, за да опознае своите владения, да ги види със собствените си очи, да прецени злините и да намери лек за тях, да умножи богатствата на страната и да сее просвета.
Един от главните сановници на тази старинна столица, известен за пристигането на вавилонянката и на феникса, побърза да поднесе своите почитания на принцесата и да я посрещне най-разкошно, сигурен, че неговата господарка, която бе най-образованата и най-славната от всички царици, ще му бъде благодарна, че е приел една тъй високопоставена дама със същите почести, с които би я посрещнала самата тя.
Настаниха Формозанта в двореца, от който отстраниха цяла досадна тълпа от любопитни, уредиха за нея пищни празници. Кимерийският благородник, който беше голям естественик, разговаря надълго с феникса, докато принцесата си почиваше в покоите си. Фениксът му призна, че е идвал някога при кимерийците, но че сега просто не може да познае страната.
— Как е било възможно в едно тъй кратко време да се извършат такива удивителни промени? — казваше той. — Няма и триста години, откакто видях тук дивата природа в цялата й грозота; днес тук виждам изкуства, великолепие, слава и цивилизация.
— Един-единствен човек започна това велико дело — отвърна кимериецът, — една жена го усъвършенства, една жена беше по-добра законодателка, отколкото египетската Изида и гръцката Церера. Повечето законодатели са били тесногръди и деспотични, техните възгледи са се ограничавали само до страната, която са управлявали, всеки от тях е гледал на народа си като на единствен на земята или като на народ, който трябва да бъде враг на останалото човечество. Създавали са институции само за един-единствен народ, въвеждали са обичаи само за него, установявали са религия само за него. Така египтяните, тъй прочути със своите огромни каменни грамади, са се оскотили и опозорили с варварските си суеверия. Те са смятали другите народи за невежи и не са общували с тях, с изключение на двора, който понякога се е издигал над грубите предразсъдъци, нито един египтянин не би се съгласил да яде от чиния, на която е била поднесена храна на чужденец. Техните жреци са били жестоки и смешни. По-добре би било за една страна да няма никакви закони и хората да слушат само гласа на природата, която е издълбала в човешките сърца понятията за справедливост и несправедливост, отколкото да се подчинява обществото на толкова противообществени закони.
Нашата императрица е възприела напълно противоположни схващания: тя счита своето обширно царство, в което се събират всички меридиани, като държава, която трябва да отговаря на нуждите на всички народи, които живеят по тези различни меридиани. Първият от нейните закони провъзгласи търпимост към всички религии и съчувствие към всички заблуди. Нейният мощен гений разбра, че ако обредите са различни, нравствеността е навсякъде същата; чрез това начало тя свърза своята нация с всички нации в света и кимерийците ще гледат на скандинавеца и на китаеца като на свои братя. Нашата императрица направи дори повече: тя пожела тази ценна търпимост, първата връзка между хората, да се установи и у нейните съседи, заслужи титлата „майка на отечеството“ и ако упорства, ще заслужи и титлата „благодетелка на човешкия род“.