Преди нея хора, за нещастие могъщи, изпращаха дружини от убийци да отнемат на непознати племена наследството, оставено от бащите им, и да го напоят с кръвта им. Тези убийци бяха наричани „герои“, а тяхното разбойничество — „слава“. Нашата господарка си спечели друга слава: тя изпрати войски, които да донесат мир, да попречат на хората да си вредят едни на други, да ги принуди да се търпят едни други, нейните знамена бяха знамена на всеобщо разбирателство.
Очарован от всичко това, което благородникът му разказа, фениксът рече:
— Господине, аз съм на този свят от двадесет и седем хиляди и деветстотин години и седем месеца, никога досега не съм виждал нещо, което може да се сравни с това, което вие ми разказвате.
След това го попита дали знае нещо за приятеля му Амазан. Кимериецът му разказа същите неща, които бяха казани на принцесата в Китай и Скития. Амазан бягал от всички дворци, които посещавал, щом някоя дама му назначела среща, защото се страхувал, че може да се поддаде на изкушението. Фениксът веднага съобщи на Формозанта това ново доказателство за верността на Амазан; тази вярност беше още по-учудваща, тъй като младежът не можеше да подозира, че принцесата някога ще научи за нея.
Амазан бе заминал за Скандинавия. В тези земи нови гледки поразиха отново очите на пътниците. Тук монархията и свободата съществуваха заедно по силата на споразумение, което изглежда невъзможно в другите държави. Земеделците участваха в законодателството на равна нога с първенците на царството. Един млад владетел вдъхваше най-големи надежди, че ще бъде достоен да управлява една свободна нация. Там имаше нещо много по-странно: това беше единствената страна, в която кралят имаше неограничени права по силата на изричен договор със своя народ и беше същевременно най-младият и най-справедливият от всички крале.
При сарматите Амазан видя на престола един философ: той би могъл да бъде наречен „крал на анархията“, защото беше господар на сто хиляди кралчета, всяко едно от които можеше е една дума да обезсили общите решения на всички други. На Еол не му е било по-трудно да удържа всички ветрове, които се борят безспирно, отколкото на този монарх да помири духовете: той беше кормчия, който пътуваше във вечна буря, и все пак корабът не се разбиваше, защото владетелят беше отличен кормчия.
Преминавайки през всички тези страни, тъй различни от неговата страна, Амазан постоянно се отказваше от всички изгодни случаи, които му се представяха, все така отчаян от целувката, която Формозанта беше дала на египетския цар, все така твърд в своето непонятно решение да даде на Формозанта пример за единствена и непоколебима вярност.
Вавилонската принцеса и нейният феникс тичаха навсякъде по следите му и закъсняваха само с ден-два; той не се уморяваше да препуска, а тя не загубваше нито миг в гонитбата.
Така преминаха през цяла Германия. Те се възхищаваха от напредъка, който разумът и философията бяха достигнали на север. Всички князе бяха образовани, всички даваха свобода на мисълта, тяхното възпитание не беше поверено на хора, които имат интерес да ги мамят или които сами са мамени. Възпитаваха ги в познание на всеобщата нравственост и ги учеха да презират суеверията. Във всички тези държави бяха премахнали един безумен обичай, който отслабва и обезлюдява много южни страни — обичая да се погребват живи в обширни тъмници огромен брой човешки същества от двата пола, завинаги отделени едни от други, и да ги карат да се закълнат, че никога няма да общуват помежду си. Това крайно безумие, възхвалявано в течение на векове, бе опустошавало земята толкова, колкото и най-жестоките войни.
Князете на север бяха най-после разбрали, че ако човек иска да има конезавод, не трябва да разделя най-яките коне от кобилите. Те също така бяха премахнали и други заблуди, не по-малко странни и не по-малко вредни. Хората най-после смееха да бъдат разумни в тези обширни страни, докато другаде още вярваха, че народите могат да се управляват само докато са глупави.
ГЛАВА VII
Амазан пристигна при батавите. В скръбта си неговото сърце изпита сладкото задоволство да открие там едно далечно подобие на щастливата страна на гангейците: свобода, равенство, чистота, изобилие, търпимост; но дамите в тази страна бяха тъй студени, че никоя от тях не се опита да го прелъсти, както правеха жените навсякъде другаде, не му бе никак трудно да остане целомъдрен. Ако беше пожелал да ухажва тези дами, той би покорил всички една след друга, без да бъде обичан от никоя от тях, но Амазан бе далеч от мисълта да прави завоевания.